Monday 11 December 2017

Копирано от Фейсбук- групата Философията и звездите

George Angelov
Вземайки повод от поста на Николай (за гроба на Хусерл) - ето един знаков обект, който по чудо беше спасен преди две години от продажба. Става дума за Дом Витгенщайн - сградата на Българския културен институт във Виена. Дълги години не бяха отпускани пари дори за най-обикновен ремонт на сградата. Тъй като къщата е паметник на културата, това доведе в крайна сметка до остра реакция от страна на австрийските власти. Тогава нашето Министерство на културата предлага решение в типичен стил - по бързата процедура. Сградата да бъде продадена, за да не се разходват средства. В крайна сметка, поради значителния негативен отзвук, решението бе променено.
Къщата е построена през 1926 - 1928 г. по поръчка на сестрата на Витгенщайн - Маргарет Стоунбъро- Витгенщайн (Гретел). Архитект е Паул Енгелман, който е от кръга на най-близките ученици на Адолф Лоос. Лоос е един от пионерите на модернизма в архитектурата. Първоначално близък до идеите на Ар Нуво, впоследствие той се насочва към изчистени геометрични форми без орнаменти. Според Лоос архитектурата трябва да отразява модерния живот и да бъде рационалистична и функционалистка. Подобно на Ото Вагнер (друг голям виенски архитект от нрая на ХIХ и началото на ХХ в.), Лоос смята, че формата трябва да следва и да изразява функцията. По този начин самата функционална и изчистена форма (структура) разкрива своеобразната си естетика.
Архитектурният план на Енгелман за къщата на Маргарет Витгенщайн е въплъщение на тези идеи. Къщата се състои от три правоъгълни, пресечащи се един- друг блока. Вътрешният дизайн на сградата, обаче, Маргарет поверява на брат си - Лудвиг. По това време Лудвиг Витгенщайн вече е публикувал Логико- философския трактат (1921 - 22, завършен лятото на 1918). Десетина години по-рано, през 1911 г., по препоръка на Фреге, Витгенщайн заминава за Кеймбридж при Ръсел. Ръсел е впечатлен от необичайните идеи на талантливия младеж. През 1916 г. той пише, че много скоро критиката на Витгенщайн към неговите работи е преобърнала перспективата на техните отношения. И от наставник на Витгенщайн, Ръсел се превръща в негов последовател. През 1914 г. Мур - друг от голямата тройка на философията в Кеймбридж по това време (Уайтхед, Ръсел, Мур), е извикан от Витгенщайн в Норвегия. Макар и философ със световно признание, Мур слуша и старателно записва бележките на 25-годишния младеж по логика.
Извън кръга на Кеймбридж, обаче, идеите на Витгенщайн стават известни едва след публикуването на Трактата (на немски и английски). Особено силно е влиянието на Витгенщайн върху формиращия се Виенски кръг. Между 1927 и 1929 г. той е канен и участва в частни срещи- дискусии с Шлик, Карнап, Вайзман и Файгел. Там той разяснява множество ключови положения, свързани с Трактата. Макар че (също както в отношението си към Ръсел и Мур), Витгенщайн не крие разочарованието си и от виенските философи. За него те остават единствено от страната на логиката и епистемологията. И не успяват да вникнат в корена на изконните философски пробелми. Защото от една страна разбирането има работа с “онова, за което може да се говори” (даденото в границите на езика). Но от друга, то се докосва до “онова, за което следва да се мълчи”. Двете са разделени, но формират едно цяло. Тъкмо в погледа на разбиращия. И това е “правилното виждане на света”.
Работата по вътрешната архитектура на къщата на сестра му Маргарет (1926 - 1928 г.) до таква степен фокусира вниманието на Витгенщайн, че той я счита за проекция на философските си разбирания. От своя страна, в течение на развитието на проекта, Енгелман признава, че Витгенщай е всъщност авторът на крайния продукт. Витгенщайн работи цяла година по проектирането на прозорците, на механизмите за отваряне, вратите, както и дръжките за тях. И още една година по проектирането на радиаторите. Накрая се налага повдигане на таваните с 3 см. За да може помещенията да имат точната проектирана форма и пропорция. Прозорците са снабдени със 150-килограмови метални листове, които служат като завеси. Въпреки тежестта им, механизмът позволява без усилие и съвсем равномерно те да се издигат от пода. Както и да бъдат спускани обратно в него. Витгенщайн проектира и стъкления асансьор във вътрешността на къщата. Така, за Коледата на 1928 г. къщата е завършена.
Изпълнена по този начин - от бетон, стъкло и метал, в геометрични форми и приемаща светлината навътре, къщата свидетелства за идеите от Трактата. По думите на най-голямата му сестра - Хермине, домът е сякаш по-подходящ за обиталище на богове, отколкото на хора. Самият Витгенщайн смята, че къщата е продукт на чувствително ухо и добри обноски. Както и израз на дълбоко разбиране. Но, според него, има нещо, което й липсва. Това е изначалният, дивият живот, стремящ се да излезе наяве. Може би тук става въпрос за същата тази липса, която стилизира и положенията в Трактата. И която по-късно ще наложи трансформациите в позицията на Витгенщайн. Преходът от логика към граматика. Преходът от логическия синтаксис - към прагматиката на знака. Преход от разделението между форми и факти - към езиковите игри.
А иначе и в двата случая - и на Трактата (1918), и на Изследванията (1945), това, което остава като инвариант, е светлината. Тя дава възможност за докосване до нещо много по-фундаментално от знанието: виждането на нещата такива, каквито са. Очевидното, което е стаено някъде дълбоко в нас. И откриващо се в погледа на виждащия. Светлината навлиза през огромните прозорци на къщата на Витгенщайн. Тя изпълва формата (пространството) и разкрива свят. Това е истината, в която живеем. И очевидното, което сме забравили.

No comments:

Post a Comment