За да отговоря на въпроси в предишните постове на Николай (Nikolai Uzunov) и Жорж (Georgi Mitrev) и с оглед на някои теми, повдигнати от Тони (Antoinette Koleva) на нейната страница, ми се ще да добавя още няколко щриха. Мисля си, че в случая с изкуствения интелект (AI, ИИ) кутията на Пандора вече е отворена. Не е трудно да бъдат насложени двата образа на действащите вече роботи - София (Hanson Robotics; тя разговаря и споделя различни неща за себе си и света) и Атлас (Boston Dynamics; той пази равновесие върху заледени повърхности, мести кашони, скача и прави салта). Всъщност елементите- способности бързо и лесно могат да бъдат събрани в едно. И тогава ще имаме робот, който ще може автономно (самостоятелно, без външно управление) да възпроизвежда високоефективни действия. При това с изключително ниска степен на възможност за противодействие (и за изваждане от строя).
Така по повод на задочния спор в медиите отнсно ИИ (отпреди няколко месеца) между Илон Мъск (Тесла) и Марк Зукърбърг (Фейсбук), може да се каже, че Мъск има далеч по-глобално разбиране за проблема. Според Зукърбърг няма нищо тревожно и плашещо, свързано с ИИ. Понеже, според него, всичко зависи от начина, по който го използваме. Сякаш тук става въпрос просто за някакво средство. Което ние без проблем манипулираме и управляваме. Докато всъщност нещата още днес, на този етап, са отишли вече твърде далеч. Извън хоризонта на мнимия контрол, който си мислим, че притежаваме. Напр. Бостън Дайнамикс показват от няколко години насам видео- материали с двайсетина различни робота. Обаче за колко всъщност проекта става въпрос? Колко са произведените единици, с които се експериментира? Официално някои от тях са били тествани при военни учения. В среда максимално близка до тази на реалните бойни условия. Напр. роботи, които пренасят като "мулета" въоръжението и боеприпасите на войниците. Оценката е, че те са се справили отлично с трудния терен - сняг, лед, пресичане на бързеи, стръмни наклони за изкачване и слизане. Войниците са коментирали, че мулетата- роботи не са ги забавили. И също така не са предизвиквали повече шум при придвижването си, отколкото самите войници.
Ами ако сега си представим, че в базите на Бостън Дайнамикс са налице около 50-ина робота от типа на Атлас (който прескача и прави салтата), с които се експериментира. И че за целите на тест в реални учения могат набързо да бъдат произведени няколкостотин единици. Това означава, че в рамките на кратък период от време една корпорация може да произведе на практика малка собствена армия. Разбира се, основания никога няма да липсват - борба с тероризма по света, при която не е нужно да загиват съответните (в случая -американски) войници. Борба и на вътрешния фронт - с тероризма и престъпността.
Тези примери очертават, мисля си, най-острия проблем, свързан с ИИ. Докато ИИ е просто глас (Сири, Алекса, Биксби и т. н.) или е получил облика на робота София, нещата изглеждат светли и съвсем безпроблемни. Но когато този глас получи облика на робота Атлас, опасността вече става неизбежна. Още повече, че Атлас ще заимства невинния образ на София, като приеме от нея копието на човешко лице. Изкушението да се ползват роботите за целите на сигурността на обществата, е твърде голямо. То нито може да бъде подминато, нито с лека ръка - отклонено. Голямата опасност е именно действащият и произвеждащият ефективни резултати в публичното пространство ИИ. Не просто заради техническите опасения, свързани с контрола (доколкото става въпрос за автономно действащи единици, инциденти със сигурност ще има; но не там е работата). Или пък че машините в един момент могат да решат да “вземат нещата в свои ръце” (каквито са сюжетите на ред научнофантастични филми по темата). А защото тогава ще се разкрие какво всъщност стои зад абревиатурата AI (ИИ). Или по-скоро кой всъщност стои. Тогава ще стане ясно, че ИИ е всъщност другото лице на човека. С едното си, естествено лице (така, както е създаден - като екзистенция), човекът гледа към Тайната на битието. С другото си лице - това, което той създава като ИИ (или може би - към чиято възможност е подмамен), той гледа към издигането си и господството над другите (публичната власт). Крайният резултат от действието на изкуствения интелект, това е господството и публичната власт. Макар и без това да има нещо общо с чисто техническите разработки. Мисля, че оттам в крайна сметка, идват и основните притеснения на Мъск.
Това не означава, разбира се, че ИИ може да бъде описван в категориите на добро и зло (като зловредна или пък като благодатна възможност). Или да се приема за неотменна и зловеща участ, що се касае до бъдещото на човечеството. ИИ е насока на развитие и възможност. Разбира се, работата по неговото развитие няма как да бъде преустановена. Но е добре ясно да виждаме накъде ни водят едни или други възможности. И да си даваме сметка какво ни чака в края на тунела. Другото лице на човека - изкуственият интелект - стои като забулено и негово не-собствено. Дори автономният робот с лице и име, засега сме склонни повече да схващаме като обект. Когото обаче роботите се наредят на плаца до военните; когато започнат да патрулират с полицаите по улиците - маската на ИИ ще започне да се вдига. И зад нея човекът (екзистенцията, гражданинът) ще види неизбежната заплаха - жадуващият за господство друг човек.
И днес, когато тази възможност изглежда твърде далечна, през спокойния и равен глас на Сири, през София и Атлас, дори през бъдещия наследник на София и Атлас (съчетаващ способностите и на двамата), към нас се взират две очи. Те са от една страна човешки - изпълнени с желание (за власт). И същевременно са леденостудени - не-човешки. Угаснали за най-собствените ни възможности - индивидуални, екзистенциални, граждански.
No comments:
Post a Comment