За привидно абсурдната обществена ситуация или за появата на новите граждански лидери

Голяма част от коментарите на политолози, социолози и анализатори за сегашната обществено- политическа ситуация, се обединяват около тезата, че в нея има нещо абсурдно. Виждат се ясно проблемите, но сякаш липсват решенията, във всеки случай не и по начина, по който се случваха в последните 24 години. Социологическите изследвания също ни показват някои привидно несъвместими нагласи у хората – повече граждани се обявяват в подкрепа на протестите и искат предсрочни избори, но голямата част от тях заявяват, че няма да гласуват или поне няма да гласуват за нито една от досегашните партии. А пък, вижда се, нов политически субект или поне наченки за неговото сформиране, няма. Не е ли наистина ситуацията парадоксална и дори абсурдна?

Нищо абсурдно няма и не може да има в обществените настроения и нагласи. Абсурдът идва от опитите за оценка на събитията през досегашните обяснителни схеми на общестевено- политическите процеси. Голямата част от гражданите нямат доверие в нито една от съществуващите политически партии. Те, също така не желаят да сформират поредната, която след три години да се превърне в част от проблема, който е била създадена да реши. Очевидно е, че този модел вече не работи.

Но значи ли това, че ситуацията е абсурдна? Защото дотук излиза, че решение на проблема няма. Ни най-малко. Много анализатори сега отчитат, че протестът не успява да излъчи лидери и да формира представителство, партия. Но гражданите не искат представителство. Те искат директно и трайно участие в решаването на въпросите на нашето общество. Не веднъж на четири години или от време на време, когато катастрофата е неизбежна, а постоянно участие в предлагането, утвърждаването и контрола при изпълнението на обществените решения. Това първо.

Второ, лидери има, само че те не са видими по начина, по който бяха видими досега - като лидери на партии. Къде са тези лидери - те не са по партийните централи, не са в парламента. Те са сред хората на протеста и не са по-различни от останалите граждани. Затова и не са толкова "видими". Те са лидери, обществени фигури, които стоят зад гражданския интерес, зад дневния ред на българските граждани. Те са фигури, които не стоят на фона на партийни емблеми и знамена, а на фона на националното знаме, което се вее на улицата. Те са всеки ден на протестите и тези, които сме там, ги виждаме и знаем техните имена. Не е учудващо, че анализаторите не могат да ги разпознаят, понеже няма как това да стане от дистанцията на офиса или кабинета.

Трето, всеки опит за създаване на нова политическа формация ще бъде точно толкова успешен, колкото и този на партията на Илияна Раева (да сте чували нещо за нея?). Подкрепа ще получат само онези обществени фигури (а не политици), които застанат пред хората като отговорни и способни граждани, онези, които са искрени в думите и делата си (политиците са загубили способността си да изказват истината - дори когато си казват имената, това също е театър и лъжа) и онези, които работят съвестно в името на общия интерес - не този на политически и икономически кръгове, а този на гражданите.

Нищо абсурдно няма в това, че в следващия парламент ще влязат малко представители на традиционните партии (тези с твърдия електорат, всички ги знаем кои са) и много граждани, чиято единствена кауза е собственото ни общество. След февруари, след юни 2013 вече нищо не е същото както преди. Всяко следващо правителство, при първата си злополучна крачка встрани от обществения интерес, ще получи същия този протест, същият този безапелационен червен картон. И си заминава - не някога, не след четири години, заминава си незабавно.

Ето това е, което не могат да отчетат изследванията, анализите и коментарите на "електоралните нагласи" - новият граждански процес. Затова не виждат възможностите за изход от ситуацията - нямало нови партии, нямало нови лидери, щяло да се възпроизведе старото статукво, положението било абсурдно. Но хората, които са на протестите, знаят, че това не е така и затова са там. На улицата, под националното знаме, има усмихнати хора, малки деца, надежда в очите, уверени в силите си български граждани. Това е всичко друго, но не и абсурдна и безнадеждна ситуация.

Искате да видите откъде идва решението? Тогава добре се вгледайте в хората от протеста. Ама се вгледайте внимателно. И не се притеснявайте, че може да ги пропуснете - "ще ги познаете по делата".

Георги Ангелов

“За границите, които не трябва да се пресичат” – коментар на Георги Ангелов към позицията на Кристиян Вигенин относно изказванията на посланици на страните от ЕС за протестите в България

Днес във в-к "Дневник" беше публикувана статия със следното заглавие:

Кристиан Вигенин: Има граници, които посланиците не трябва да пресичат

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/07/21/2107431_kristian_vigenin_ima_granici_koito_poslanicite_ne/

Във връзка с позицията на г-н Вигенин, министър на външните работи на Р. България, ми се струва удачен следният кратък коментар:

За границите, които не трябва да се пресичат

След границите, които очертаха управляващите в естезиса на публичността - поредното барикадиране на Народното събрание срещу собствените му граждани, сега се чертаят граници и в ноезиса - не бива да се критикуват действията на правителството от европейските ни партньори. "Честно казано..." - разсъждава г-н Вигенин, той нямало "...да се занимава с един или друг посланик".

Честно казано, аз пък не разбирам какво значи "да се занимаваш с посланик", но от контекста и тона на изказването под-разбирам, че е нещо подобно на действията на класен ръководител срещу провинил се ученик. Викаш ученика в кабинета си, караш го да даде обяснение, обясняваш му какво голямо разочарование е той за цялото училище, отправяш му последно предупреждение - "да знаеш, повече няма да се занимавам с теб". Нещо подобно казва и Вигенин на посланиците - "нямам намерение да се занимавам с един или друг" (от вас), оттук нататък - опичайте си акъла! Браво, г-н министър, макар и толкова млад, знаете как поставяте посланиците "по местата". Само че дали вие трябва да поставяте въпроси към тях защо правят подобни изказвания, или те трябва да ви питат защо толкова хора са на улицата вече 37 дни и вие подминавате исканията им - привидно дипломатично, а по същество - цинично.

Какво всъщност ви казаха посланиците на Франция и Германия, което ви подразни - това, да чуете справедливите искания на хората?! Това, че трябва да скъсате с олигархичните практики? Това, че не трябва да се назначават на публични постове 33-годишни олигарси, както и дебеловрати бивши служители на СИК и ВИС? Това, че подобни действия няма да бъдат повече преглъщани и прощавани в българското общество, също както не биха били приемани в Европа, това ли, което вие не приемате?!

Вероятно би ви се искало да отговорите реторично, че досега, 24 години, всичко се приемаше. Така е, приемаше се, понеже вие, политиците, бяхте стъпили на врата на хората и когато се бориш за оцеляване, нямаш време да четеш биографии. Приемаха се корупцията, политическото лицемерие, грубото погазване на законите от тези, които бяха призвани да олицетворяват тяхното спазване. Приемаха се загражденията около парламента и плътният кордон от полицаи. Приемаше се размахването на пръст от страна на политици, които обясняваха, че те са инструментът на властта и че те (персонално) са тези, от които зависи разпределянето на фондовете. Приемаха се неприемливи и недопустими неща, който вие, безконтролните политици, открито извършвахте.

Само че това време свърши. Свърши вашето време. Сега е времето на гражданите, на техните искания, на техните оценки, на техните правила. Гражданите не са партия и затова спасение от тях няма. Вашето време свърши, сега времето е наше. Има граници, които не само посланиците, а най-вече политиците не трябва да прекрачват. За тези 24 години вие, политиците, прекрачихте всички възможни граници на гражданското търпение. Затова сега за вас прошка няма, свиквайте, така ще бъде и занапред.

Георги Ангелов