Отново подтикнат от търсещия дух на Николай (Nikolai Uzunov - за което го поздравявам 
), както и от обсъждания на определени теми около работата и интересите на Ива (Iva Georgieva - поздравът към нея е специален, защото има повод ), искам да споделя следните няколко размишления. Те касаят темата за изкуствения интелект. Определено смятам, че ще това бъде един от най-значимите въпроси, определящи човешкото битие и развитие през идните десетилетия.
), както и от обсъждания на определени теми около работата и интересите на Ива (Iva Georgieva - поздравът към нея е специален, защото има повод ), искам да споделя следните няколко размишления. Те касаят темата за изкуствения интелект. Определено смятам, че ще това бъде един от най-значимите въпроси, определящи човешкото битие и развитие през идните десетилетия.
Интересно и съвсем не несъществено се явява и това, че в случая размишленията са породени не от някакво философско или научно четиво- изследване, а от два филма, свързани с Ридли Скот. Те излязоха през тази година - Пришълец: Завет (тук Ридли Скот е режисьор) и Блейд Рънър 2049 (при него Скот е продуцент; не съм го гледал още; но Скот е режисьор на първата част от 1982 - един от най-забележителните филми, правени изобщо).
И в двата филма Скот разработва темата за изкуствения интелект от особен ъгъл - отношението между творението и неговия създател. В случая именно изкуството (киното), а не науката или пък философията, се явява сцената, на която се проектират философски послания и идеи. По-горе писах, че това не е случайно - изкуството (и киното особено) работи чрез онагледяване на понятия и идеи. Ако се върнем към Кант, ще видим, че в този процес са ангажирани най-важните и ключови функции на спонтанността на духа - схематизирането на сетивни понятия (трасцендентално въображение, Einbildungskraft) и изобразяването на сетивни идеи (способност за изображение, Vermögen der Darstellung). И неслучайно, от друга страна, Хайдегер (от периода след 1930 г.) настоява, че истината на битие се разкрива както във философията (делото на мислителя), така и равноизначално в изкуството (художественото произведение и предмет) [е, има и други начини за разкриване на истината, според Хайдегер - напр. в делото по създаването на общност и държава; но това сега не е тема; пък и точно с оглед на неговите обществени нагласи, въпросът е твърде широк и изисква отделне разглеждане].
С оглед на въпроса за киното и развитието на технологиите, мисля си, че все повече философски теми ще получават своите онагледявания. Това означава, че Холивуд, по един малко неочакван начин за традиционното разбиране, е започнал да се превръща в източник на философски идеи. Той отразява разкриването на възможностите на човешкото битие, което се случва чрез технологиите. Не искам да кажа, че възможностите на човешкото битие (екзистенциалните възможности) са функция на технологиите - тъкмо обратното. Но технологиите ги разкриват непосредствено пред нас. Например възможността за свързване и заедност - в индивидуален, но и в граждански план. Мобилните устройства демонстрират тези възможности; но последните пред-шестват демонстрацията. Възможностите на екзистенцията присъстват и са налице, дори и когато техническите устройства ги няма. Казано по друг начин - по отношение на горния пример - гражданското съвместно действие (и гражданската общност) представлява свързаност отвътре между индивидите. Тя няма да изчезне, дори и в ситуация на пълна липса на средства за комуникация. Тогава действието на гражданската общност срещу властта ще има формата на флашмоб. Това означава, че то започва неочаквано и внезапно. Като нахлува и пресъква съществуващия ред. И след това изчезва също толкова внезапно. По този начин посланието остава. Без да има следа от приносител. И без необходимост от средство за комуникация.
Та въпросите, които Ридли Скот поставя в двата филма (Блейд Рънър от 1982 г. и Пришълец: Завет) - относно изкуствения интелект, се връщат с пълна сила към темата за екзистенцията (човешкото битие). Защото изкуственият интелект е всъщност една от границите на човешкото битие и възможности. Може да се каже, че гледната точка на Скот е необичайна и е съвсем философска. Фокусът не е върху това дали става въпрос за интелект (което всъщност е целта на проверката на теста на Тюринг). Дори и днес, към настоящия момент (а не с оглед на ситуацията в бъдещето - както е във филма), можем да кажем спокойно, че изкуственият интелект е пълноценен интелект. Ридли Скот обаче задава обратната перспектива - неговите изкуствени създания - андроиди - притежават емоции. Това е едновременно голям пробив в темата и голям въпрос. Първо, и от една страна - могат ли андроидите не просто да формират пълноценен интелект, но и емоции?!?! И второ - тогава ще има ли вече разлика между андроидите и хората?
Тук се вижда добре защо темата за изкуствения интелект е обратната страна на въпроса за човешкото битие. Защото става въпрос за това как избощо определяме екзистеницията - дали чрез интелект, ratio, logos и разбиране - всяко от тях носещо различен смисъл. Дали чрез logos в смисъл на език и слово? Дали чрез polis? Или пък чрез настроеностите (по друг начин казано - разположение, вътрешен усет, вътрешно сетиво, чувства, емоции); и сред тези настроености едни по-особени - страх, надежда, решимост, стремеж. Защото интелектът и разбирането в крайна сметка (сами по себе си) не са източник и извор на битие. Докато настроеността е източник (ентусиазъм, вдъхновение, стремеж - те извор на възможности и сили). Скот поставя въпроса така (и в двата филма) - големият въпрос и проблем се явява когато творението започне да проявява емоции. И значи - да поставя въпроси. Защото търсещо (питащо) битие има само там, където има учудване, страх, време и крайност (смърт). Затова и при Скот андроидите се явяват крайно и питащо битие. И поставят всъщност нашите собствени екзистенциални въпроси - как сме създадени, как така битието ни е крайно, дали битийните възможности са равноценни, какво значи да разбираш своето битие.
No comments:
Post a Comment