За поредната неоправдана кадрова промяна или за края на инфраструктурното развитие с европейски средства

Поредната неоправдана и неадекватна кадрова промяна е налице – от днес ръководителят на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) Лазар Лазаров ще бъде само член на Управителния съвет на Агенцията. На негово място се назначава досегашния председател на Българска браншова камера “Пътища”:

http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/api-s-nov-shef-inzh.-stefan-chajkov-5992442

Съвсем очевидно е защо ресорният министър Терзиева предприема подобен ход. Лазаров, който е ръководител на АПИ в последните 2 години и член на УС на Агенцията от 3 години (УС е тричленен) се разглежда от настоящите управляващи като кадър на кабинета на ГЕРБ. Нищо, че последните 4 години са най-успешните за Агенцията в цялото й съществуване. Нищо, че от най-корумпираното звено в българската институционална система при управлението на Тройната коалиция (2005 - 2009 г.; заради скандалните злоупотреби на шефа на тогавашния Фонд Републиканска пътна инфраструктура Веселин Георгиев - Батко, през март 2008 г. Европейската комисия замрази всички операции с евросредства по предприсъединителните програми), за кратко време след поемането на ресорния пост от Росен Плевенлиев (в средата на 2009 г.), АПИ се превърна в работеща и ефективна структура, осъществяваща публичния интерес. Превърна се в най-успешната институция за усвояване на евросредства, благодарение на която се реализираха множество крупни инфраструктурни проекти. Лазар Лазаров беше част от този модел, а това не отговаря на задачите, приоритетите и мисленето на новия кабинет.

Правителството на Орешарски няма никакво намерение да развива инфраструктурни проекти. По времето на Тройната коалиция, Сергей Станишев и Ахмед Доган разглеждаха тези проекти като безкраен източник за източване на средства. Моделът беше изкуствено поддържана продължителност на изпълнението на един проект в рамките на 7 до 8 години (само чистото време на строителството на един автомагистрален лот от 20 до 30 км. беше 48 месеца или 4 години!), за да може договорът да предвижда т. н. ескалационен индекс (или ескалация на цената). Ясно е, че за 7 или 8 години има множество фактори, които довеждат до оскъпяването на всеки проект и увеличаването на неговата крайна цена. Разбира се, ескалацията на цената е за сметка на възложителя, ерго – на националния бюджет, ерго – на българските граждани. По този модел се сключваха договорите за автомагистрала Люлин (където при 140 млн. евро цена се наложи допълнително национално финансиране от 50 млн. евро, т. е. още 25 % от общата цена на проекта или 110 % от начално предвиденото национално финансиране), както и за Дунав мост 2 (при цена от 90 млн. евро национално финансиране, се наложи доплащане от 27 млн. евро или 30 % увеличение на цената). Между другото – така трябваше да се сключи договорът и за АЕЦ Белене (с обявена цена от 3,9 млд. евро, която накрая, с ескалацията щеше да се окаже в най-добрия случай 10,6 млд.) – тук историята е по-глобална, но по съдържание – същата. Тези практики, обаче, бяха тежко санкционирани от Брюксел – през 2008 г. станахме единствената страна в ЕС, която загуби над 500 млн. евро, бяха спрени евросредствата и всички проекти с еврофинансиране за повече от година и половина, докато не изтече мандата на правителството на Станишев.

Невъзможността да се източват евросредства по инфраструктурни проекти с европейско финансиране прави тяхното извеждане на преден план от настоящото управление безинтересно. На дневен ред са други, много по-важни въпроси – изтеглянето на средства от националното съфинансиране на инфраструктурните проекти и прехвърлянето им в ресора на увеличаване на пенсии, заплати, помощи и коледни добавки. Целта е да се спечели доверието на хората, да се покаже грижа за благосъстоянието им, нищо, че подобни ходове са всъщност самоубийствени. Те могат да бъдат само кратковременни мерки, до изчерпването на наличните средства. Точно както стана в предишния мандат на Станишев – правеха се непремерени и необмислени социални плащания, а след това сърбахме попарата на застоя 4 години. Понеже все пак е по-добре застой, отколкото неконтролируема кризисна спирала, по скорошния пример на Гърция.

След като се прехвърлят средствата от проектите към ресора на пенсии и заплати и се осигури относително социално спокойствие, трябва да бъдат рестартирани онази области, в които има шанс за източване и преразпределяне на средства. При това без да има опасност от носене на наказателна отговорност и ефективно съдебно преследване. Ясно е, че става въпрос за рестартирането на замразените енергийни проекти с Русия. Целта е да се постигне такова обвързване на страната, при което да няма връщане назад – в настоящия вид на проекта за АЕЦ Белене, както и по “Южен поток”. Тук не става въпрос дали напр. проектът за АЕЦ Белене сам по себе си отговаря на нациналните интереси, понеже никога досега не е стоял такъв въпрос. Досегашният проект беше развиван с твърдото намерение да няма фиксирана крайна цена (това беше причината за оттеглянето на стратегическия инвеститор RWE), а да предполага ескалиране, което да надвишава в пъти първоначално обявената стойност. Следователно в този си вид, това е един порочен проект и той няма нищо общо с националните интереси.

Така че целта на Станишев, Местан и тяхната кукла Орешарски, е съвсем далеч от каквото и да е било инфраструктурно развитие (доказателство за това е безхаберието към настоящото изоставане на текущите проекти с поне 12 месеца). Те не се интересуват от такова развитие – значи за този сектор ще се твърди, че няма пари за национално съфинансиране. И понеже Лазар Лазаров е част от един различен и успешен модел, то няма смисъл да се рискува след време да излезе в ефира на някоя телевизия и публично да разкритикува настоящите си началници. Това ще бъде лош удар под кръста и е добре да се предвиди отсега.

Пред нас, гражданите, стои единствената възможност за безпрецедентен отпор на едно правителство, което е решено да заобикаля и прескача всеки публичен и граждански интерес. Начинът на мислене, мерките и действията, които предприема този кабинет, с всяка крачка демонстрират своята неадекватност и ретроградност. Днес ние трябва да се преборим с още една Триглава коалиция, за да имаме онова, което искаме и заслужаваме – собствено и справедливо общество, защита на публичния интерес. Не е необходимо поредното представителство – спасителна партия, която след време да се превъне в онова, срещу което е била избарана да се бори. Това, което е необходимо, са институции, парламент от отговорни граждани – ангажирани в отстояването на обществения интерес. Сега нашето общество повече от всякога се нуждае от своите граждани. Повече от всякога има нужда от всички нас.

Четиридесет дни от смъртта проф. Евгений Николов, Главен научен секретар на Академията, един от емблематичните учени в съвременната българска наука

Днес се навършват 40 дни от смъртта на проф. Евгений Николов (1953 - 2013), Главен научен секретар на БАН (2013), и. д. Председател на Академията (2012). Поклон пред светлата му памет!

Проф. Николов беше един от емблематичните учени на Академията - професионалист, експерт по информатика, комуникационни системи и киберсигурност, чиито становища се търсеха и ценяха от представителите на националните институции. Наред с това проф. Николов беше ръководител, който с откритата си позиция и виждания за мястото на науката в обществото, печелеше сърцата на своите колеги. Няма как да забравим вниманието, с което се отнасяше към младите учени и докторантите, грижата му да вниква във всяка позиция, становище и послание.

Чест е било за мен да си получа дипломата за главен асистент от такъв учен и ръководител. Спомням си думите му от един наш разговор, във връзка с научно- организационната дейност, която развиваме с група млади колеги от Академията - "Не се колебайте да ме търсите, не се притеснявайте, че ще ме обезпокоите, имате моята подкрепа". "Вие също имате нашата подкрепа, проф. Николов - отговорих му аз - и това е голяма сила. Вие също може да разчитате на нас". Радвам се, че по този малък и незначителен начин успях да изкажа своята благодарност за ангажимента - за подкрепата, която винаги беше готов да окаже.

Така и ще го запомня - с желанието за подкрепа, със стремежа за разбиране, с уважението към събеседника и човека, с откритата и приятелска усмивка.

Отговор на отвореното писмо на Симеон Сакскобурготски от 2004-та година, с което тогавашния министър- председател дава заявка за нов управленски мандат, в-к "Труд", 8 август 2004

Поводът за публикуването на отговора на отвореното писмо на г-н Сакскобурготски от 2004 г. е наскоро обявената му позиция относно продължаващите вече 73 дни протести срещу настоящото правителство. Бившият премиер е силно загрижен за имиджа на страната ни, тъй като "с подобно отношение и взаимно изключващи се призиви не само се излагаме пред света, но плашим и инвеститорите и туристите". Той застава на страната на "работещото" правителство, защитава "ваканцуващите" депутати и "изпълняващата задълженията си по опазване на обществения ред" полиция.

Ето го пълният текст на коментара на Сакскобурготски от 23-ти август:

http://www.kingsimeon.bg/accents/show/id/212

Този път, уважаеми г-н Сакскобурготски, нямам намерение да ви отговарям. Препращам ви към предишния си отговор, надявам се за 9 години да сте натрупал малко повече мъдрост и обществено съзнание. Макар че като чета разсъжденията ви, подобно нещо трудно би могло да се случи.

Георги Ангелов

За гражданската и експертната оценка на протестите

Наред с множеството позитивни явления, свързани с граждаските протести от 2013 г., се откроява ангажиментът на множество обществени лица, интелектуалци и хуманитаристи в обсъждането и анализирането на обществено- зничимите въпроси. Днес позициите на университетски преподаватели, експерти и интелектуалци, са ясно заявени и видими в общественото пространство и дават възможност за оформяне на поле за обществен дебат. Приносът при формирането на публични дебати по най-важните въпроси за обществото, от знаещите и подготвените хора в общността, е безспорен и е от решаваща важност за развитието на публичната среда.

Смятам, обаче, че наред с безспорната полза от експертния поглед на хуманитариста (политолог, социолог, психолог), при публичните въпроси е необходимо анализът не само да удържа в съзнанието позицията на теорията, наблюдавайки "отстрани и отгоре", а и тази на гражданина, участващ в обществените процеси "отвътре". Напр. социологическата теория може да ни казва, че протестите демонстрират разпадането на локалните общности в българското общество в последните 24 г. и че това предполага още по-голямо затягане на безизходната ситуация. Но в качеството си на гражданин, анализаторът- социолог би могъл да направи различен извод относно социалните перспективи. Да речем, би могъл да уточни, че социалната теория очертава негативни тенденции, но че той, в качеството си на гражданин, подкрепя протестите. Понеже борбата срещу олигархията и политическите манишинации е от ключово значение за развитието на общността.

Това, което в случая е важно, е не абстрактната възможност за друга гледна точка на анализа, при обсъждането на обществените въпроси. Важното е фактът, че гражданското мислене не съвпада с експертната оценка на хуманитарните специалисти за обществото. Тук става въпрос за различни равнища на обсъждане на един привидно тъждествен предмет, който в единия случай схващаме със средставата на даден теоритечен инструментариум, в другия случай, обаче, преживяваме като участници в една публична практика. Нещо повече, в общностното пространство ние се събираме не като експерти или професионалисти, а тъкмо като граждани. Разликата ще бъде в това, че хуманитаристите ще бъдат аргументативно по-подготвени от останалите участници, без това да означава, че имат привилегирована гледна точка в гражданския дебат. Значи по гражданските въпроси ние сме призвани да говорим и пишем като граждани, не като експерти, т. е. аргументите и знанията на експерта следва да подпомагат гражданските решения, без да могат да ги заместват. В гражданската общност няма как да си наемем експерти, които да дадат решението, понеже самата общност я има, само доколкото участваме в нея като граждани.

Всъщност има едно знание, при което гражданското и научното действие съвпадат - това е философията, понеже тя не е специализирано (експертно), а кръгозорно, хоризонтно (категориално) знание. Не е случайно, че европейската култура и общност от своите начала при древните гърци, до днес, е основана в авто-номията на логоса - самодаването на принципите на знанието в теорията (философията, знанието само по себе си, не като приложна наука, а като теория), самодаването на принципите на общностното устройство (само-управлението на общността) в публичните дела. При древните гърци кръгозорното знание - философията и знанието за полиса (общественото устройство), е било с приоритет, и то не защото са липсвали специализирани и приложни знания, а защото са считали това знание за най-важно. Също така те са упражнявали своите граждански практики ежедневно и неразделно (т. е. пряко, не опосредствано), така, както ние в 2013 г. участваме в нашите граждански протести. Както правим днес публично своите коментари - не на агората, а на жълтите павета, по старниците на електронните медии и в дигиталните мрежи.

Днес, в анализите на колегите- хуманитаристи, е добре безспорният принос на експертното знание да се срещне с конкретните въпроси на гражданските практики. Не експертите да престанат да бъдат експерти, а да открият в себе си позицията на гражданина. Тогава често пъти негативните оценъчни квалификации по отношение на протестите – че не се предлагали решения, че липсвали лидери, че всички били купени, ще остнат от само себе си на заден план, за да покажат истинското преимущество на експертния анализ. А като граждани всички ще спечелим от многолика и активна публичност, изпълнена с аргументирани позиции.

Георги Ангелов