Като сме подхванали темата за роботите и технологиите - ето статията на Ива (Iva Georgieva) за виртуалната реалност (VR) и формирането на идентичност във виртулната среда (Virtual Self). Както и за възможностите за лечение на психологически травми, които VR (виртуалното преживяване) предоставя.
Темите за дигиталния образ и за виртуалнота реалност (VR) са особено интересни. Защото тук става въпрос собствено за форми на онагледяване (било то в смисъла на схематизиране на сетивни понятия - функция на въображението, от една страна; или на изобразяване на сетивни идеи - функция на способността за изображение, от друга). Изобщо това е голямата Кантова и Просвещенска тема за свързването (синтеза) между смисъл (разбиране) и образ (наглед). Темата за една трета способност (и извор), която сама лежи в основата на [синтезите на] разсъдък и сетивност. Неслучайно Хайдегер ще определи тази способност като спонтанна рецептивност и рецептивна спонтанност. А Кант (в първото издание на КЧР от 1781) ще говори за тройна синтеза на спонтанността (!) - не на разсъдъка.
VR предлага на разбирането една различна възможност за онагледяване спрямо изкуството. Но също и спрямо излъчения (телевизионен) или пък дигиталния образ. Тук не става въпрос за едни или други разлики и възможности на техническите устройства. VR, добавената реалност (AU), дигиталните социални мрежи - това са възможности на разбирането и преживяването на самата екзистенция. Разбирането не просто си служи с тези технически възможности (като с инструменти). То пребивава и пресъздава себе си в тях. В този смисъл VR, AU, социалните мрежи - това са начини на битие на екзистенцията. Дори да изчезнат всички технически устройства, възможностите на екзистенцията ще останат след тях.
Запазвам си възможността по-късно да коментирам статията на Ива. И също така й желая още много успехи и публикации. Статията е публикувана в списанието Frontiers (Frontiers in ICT).
