Поредната неоправдана и неадекватна кадрова промяна е налице – от днес ръководителят
на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) Лазар Лазаров ще бъде само член на
Управителния съвет на Агенцията. На негово място се назначава досегашния председател
на Българска браншова камера “Пътища”:
Съвсем очевидно е защо ресорният министър Терзиева предприема подобен ход. Лазаров,
който е ръководител на АПИ в последните 2 години и член на УС на Агенцията от 3
години (УС е тричленен) се разглежда от настоящите управляващи като кадър на
кабинета на ГЕРБ. Нищо, че последните 4 години са най-успешните за Агенцията в
цялото й съществуване. Нищо, че от най-корумпираното звено в българската
институционална система при управлението на Тройната коалиция (2005 - 2009 г.; заради
скандалните злоупотреби на шефа на тогавашния Фонд Републиканска пътна
инфраструктура Веселин Георгиев - Батко, през март 2008 г. Европейската комисия
замрази всички операции с евросредства по предприсъединителните програми), за
кратко време след поемането на ресорния пост от Росен Плевенлиев (в средата на
2009 г.), АПИ се превърна в работеща и ефективна структура, осъществяваща
публичния интерес. Превърна се в най-успешната институция за усвояване на
евросредства, благодарение на която се реализираха множество крупни
инфраструктурни проекти. Лазар Лазаров беше част от този модел, а това не
отговаря на задачите, приоритетите и мисленето на новия кабинет.
Правителството на Орешарски няма никакво намерение да развива
инфраструктурни проекти. По времето на Тройната коалиция, Сергей Станишев и Ахмед
Доган разглеждаха тези проекти като безкраен източник за източване на средства.
Моделът беше изкуствено поддържана продължителност на изпълнението на един
проект в рамките на 7 до 8 години (само чистото време на строителството на един
автомагистрален лот от 20 до 30 км. беше 48 месеца или 4 години!), за да може
договорът да предвижда т. н. ескалационен индекс (или ескалация на цената). Ясно
е, че за 7 или 8 години има множество фактори, които довеждат до оскъпяването
на всеки проект и увеличаването на неговата крайна цена. Разбира се,
ескалацията на цената е за сметка на възложителя, ерго – на националния бюджет,
ерго – на българските граждани. По този модел се сключваха договорите за автомагистрала
Люлин (където при 140 млн. евро цена се наложи допълнително национално
финансиране от 50 млн. евро, т. е. още 25 % от общата цена на проекта или 110 %
от начално предвиденото национално финансиране), както и за Дунав мост 2 (при
цена от 90 млн. евро национално финансиране, се наложи доплащане от 27 млн. евро
или 30 % увеличение на цената). Между другото – така трябваше да се сключи
договорът и за АЕЦ Белене (с обявена цена от 3,9 млд. евро, която накрая, с ескалацията
щеше да се окаже в най-добрия случай 10,6 млд.) – тук историята е по-глобална,
но по съдържание – същата. Тези практики, обаче, бяха тежко санкционирани от
Брюксел – през 2008 г. станахме единствената страна в ЕС, която загуби над 500
млн. евро, бяха спрени евросредствата и всички проекти с еврофинансиране за
повече от година и половина, докато не изтече мандата на правителството на
Станишев.
Невъзможността да се източват евросредства по инфраструктурни проекти с
европейско финансиране прави тяхното извеждане на преден план от настоящото
управление безинтересно. На дневен ред са други, много по-важни въпроси –
изтеглянето на средства от националното съфинансиране на инфраструктурните
проекти и прехвърлянето им в ресора на увеличаване на пенсии, заплати, помощи и
коледни добавки. Целта е да се спечели доверието на хората, да се покаже грижа
за благосъстоянието им, нищо, че подобни ходове са всъщност самоубийствени. Те
могат да бъдат само кратковременни мерки, до изчерпването на наличните
средства. Точно както стана в предишния мандат на Станишев – правеха се
непремерени и необмислени социални плащания, а след това сърбахме попарата на
застоя 4 години. Понеже все пак е по-добре застой, отколкото неконтролируема
кризисна спирала, по скорошния пример на Гърция.
След като се прехвърлят средствата от проектите към ресора на пенсии и
заплати и се осигури относително социално спокойствие, трябва да бъдат
рестартирани онази области, в които има шанс за източване и преразпределяне на средства. При това без да има опасност от
носене на наказателна отговорност и ефективно съдебно преследване. Ясно е, че става
въпрос за рестартирането на замразените енергийни проекти с Русия. Целта е да
се постигне такова обвързване на страната, при което да няма връщане назад – в настоящия
вид на проекта за АЕЦ Белене, както и по “Южен поток”. Тук не става въпрос дали
напр. проектът за АЕЦ Белене сам по себе
си отговаря на нациналните интереси, понеже никога досега не е стоял такъв въпрос. Досегашният проект беше
развиван с твърдото намерение да няма фиксирана крайна цена (това беше
причината за оттеглянето на стратегическия инвеститор RWE), а да предполага
ескалиране, което да надвишава в пъти първоначално обявената стойност. Следователно
в този си вид, това е един порочен проект и той няма нищо общо с националните
интереси.
Така че целта на Станишев, Местан и тяхната кукла Орешарски, е съвсем далеч
от каквото и да е било инфраструктурно развитие (доказателство за това е безхаберието
към настоящото изоставане на текущите проекти с поне 12 месеца). Те не се
интересуват от такова развитие – значи за този сектор ще се твърди, че няма
пари за национално съфинансиране. И понеже Лазар Лазаров е част от един
различен и успешен модел, то няма смисъл да се рискува след време да излезе в
ефира на някоя телевизия и публично да разкритикува настоящите си началници. Това
ще бъде лош удар под кръста и е добре да се предвиди отсега.
Пред нас, гражданите, стои единствената възможност за безпрецедентен отпор
на едно правителство, което е решено да заобикаля и прескача всеки публичен и
граждански интерес. Начинът на мислене, мерките и действията, които предприема
този кабинет, с всяка крачка демонстрират своята неадекватност и ретроградност.
Днес ние трябва да се преборим с още една Триглава коалиция, за да имаме онова,
което искаме и заслужаваме – собствено и справедливо общество, защита на публичния
интерес. Не е необходимо поредното представителство – спасителна партия, която
след време да се превъне в онова, срещу което е била избарана да се бори. Това,
което е необходимо, са институции, парламент от отговорни граждани – ангажирани в отстояването на обществения
интерес. Сега нашето общество повече от всякога се нуждае от своите граждани. Повече от всякога има
нужда от всички нас.
No comments:
Post a Comment