Ден след концерта на Роджър Уотърс на стадион “Васил Левски” най-после
успях да разбера някои важни истини за изкуството и обществото. Добре че има
такива "мислещи" журналисти като Иван Бакалов (E-Vestnik), та да ни обяснят какъв всъщност е Роджър Уотърс, а именно – един
"полезен идиот":
Такива били и най-общо протестиращите срещу правителството на Орешарски. Та
по тази причина Уотърс изписал върху стената, служеща за декор на сцената,
думата "Оставка" - понеже си е лика- прилика с протестиращите. Нито
той, нито протестиращите, можели да се самоопределят, понеже не знаели какви са
всъщност - "леви" ли са или пък "десни" симпатизанти. И
това бил най-големият проблем - че хора, по същество с леви убеждения
(рокаджии, хипари и протестиращи), се изживявали като “десни” и смятали, че не
трябва да има "ляво" обществено пространство, а само
"дясно".
Подобни посредствени и недомислени коментари няма как да събудят нещо
различно от ехидна усмивка. Те се стремят да минат за някаква форма на критичен
анализ на настоящи събития или пък да демонстрират солидна "професионална" подготовка (какъвто е случаят с коментарите за
протестиращите от психиатъра д-р Николай Михайлов). Във всички тези случаи
резултатът е еднакво отблъскващ - изказаните становища са пропити с неприкрит
цинизъм и с пълно недоверие в практиките на гражданското общество. "Всичко
е лъжа и измама", "всеки мотив почива на основата на личния
интерес" ("всичко е борба за пари и власт") - това са
инструментите на дискредитирането на всеки стремеж към истина, на всяка воля за
промяна, на гражданската и човешката свобода. За да бъде прокаран мост към
"прозрението", че “Нищо не зависи от нас, гражданите”, че каквото и
да направим - само укрепваме едно предзададено и неизбежно статукво. Една власт
се сменя с друга власт, нов кръг от олигарси заменя стария и няма нищо ново на
света.
Истината е, обаче, че всичко зависи от нас. Че промяната, която искаме е
възможна. Че в общностното пространство стоим изначално като свободни граждани,
а не като маса от заблудени избиратели. Истината е, че всичко зависи от това
дали ще поискаме и дали ще успеем да се преборим за едно по-справедливо
общество. Дали ще успеем да се преборим за защитата на най-важните публични критерии
и стандарти - професионализма, гражданската съвест и солидарност, грижата за
младото поколение. Или ще пропаднем в блатото на корупцията, задкулисните
сделки, мутренските похвати, удобното лицемерие.
Днес сме призвани да се преборим и да изградим онази общност, която
заслужаваме. Не само, че можем да го направим, това зависи изцяло от нас. Откажем ли се от собствената си истина, ще се превърнем
в бледи сенки, в общност, ръководена от престъпници, политически манипулатори, кариеристи
и олигарси. Всеки от нас заграден в малко си лично пространство, улисан в
оцеляването, прояден от недоверието и страха.
Роджър Уотърс успя да види необходимостта от падането на стената
десетилетие преди рухването на тоталитарните режими в Европа. За разлика от
днешните български управляващи и подкрепящите ги “неутрални” анализатори (като Бакалов и Михайлов), които 24 г. по-късно се опитват да вдигат нови
стени. Само че и най-здравата стена е призвана да падне, щом се превърне в
крепост на потисничеството и затвор за духа. Историята многократно го е доказвала
и в петък Уотърс ни го припомни – накрая стената винаги пада...
No comments:
Post a Comment