Наред с множеството позитивни явления, свързани с граждаските протести от
2013 г., се откроява ангажиментът на множество обществени лица, интелектуалци и
хуманитаристи в обсъждането и анализирането на обществено- зничимите въпроси.
Днес позициите на университетски преподаватели, експерти и интелектуалци, са
ясно заявени и видими в общественото пространство и дават възможност за
оформяне на поле за обществен дебат. Приносът при формирането на публични
дебати по най-важните въпроси за обществото, от знаещите и подготвените хора в
общността, е безспорен и е от решаваща важност за развитието на публичната
среда.
Смятам, обаче, че наред с безспорната полза от експертния поглед на
хуманитариста (политолог, социолог, психолог), при публичните въпроси е
необходимо анализът не само да удържа в съзнанието позицията на теорията, наблюдавайки
"отстрани и отгоре", а и тази на гражданина, участващ в обществените
процеси "отвътре". Напр. социологическата теория може да ни казва, че
протестите демонстрират разпадането на локалните общности в българското
общество в последните 24 г. и че това предполага още по-голямо затягане на
безизходната ситуация. Но в качеството си на гражданин, анализаторът- социолог
би могъл да направи различен извод относно социалните перспективи. Да речем, би
могъл да уточни, че социалната теория очертава негативни тенденции, но че той,
в качеството си на гражданин, подкрепя протестите. Понеже борбата срещу
олигархията и политическите манишинации е от ключово значение за развитието на общността.
Това, което в случая е важно, е не абстрактната възможност за друга гледна
точка на анализа, при обсъждането на обществените въпроси. Важното е фактът, че
гражданското мислене не съвпада с експертната оценка на хуманитарните
специалисти за обществото. Тук става въпрос за различни равнища на обсъждане на
един привидно тъждествен предмет, който в единия случай схващаме със
средставата на даден теоритечен инструментариум, в другия случай, обаче,
преживяваме като участници в една публична практика. Нещо повече, в общностното
пространство ние се събираме не като експерти или професионалисти, а тъкмо като
граждани. Разликата ще бъде в това, че хуманитаристите ще бъдат аргументативно
по-подготвени от останалите участници, без това да означава, че имат
привилегирована гледна точка в гражданския дебат. Значи по гражданските въпроси
ние сме призвани да говорим и пишем като граждани, не като експерти, т. е.
аргументите и знанията на експерта следва да подпомагат гражданските решения, без
да могат да ги заместват. В гражданската общност няма как да си наемем
експерти, които да дадат решението, понеже самата общност я има, само доколкото
участваме в нея като граждани.
Всъщност има едно знание, при което гражданското и научното действие
съвпадат - това е философията, понеже тя не е специализирано (експертно), а
кръгозорно, хоризонтно (категориално) знание. Не е случайно, че европейската
култура и общност от своите начала при древните гърци, до днес, е основана в
авто-номията на логоса - самодаването на принципите на знанието в теорията (философията,
знанието само по себе си, не като приложна наука, а като теория), самодаването
на принципите на общностното устройство (само-управлението на общността) в
публичните дела. При древните гърци кръгозорното знание - философията и
знанието за полиса (общественото устройство), е било с приоритет, и то не
защото са липсвали специализирани и приложни знания, а защото са считали това
знание за най-важно. Също така те са упражнявали своите граждански практики
ежедневно и неразделно (т. е. пряко, не опосредствано), така, както ние в 2013
г. участваме в нашите граждански протести. Както правим днес публично своите
коментари - не на агората, а на жълтите павета, по старниците на електронните
медии и в дигиталните мрежи.
Днес, в анализите на колегите- хуманитаристи, е добре безспорният принос на
експертното знание да се срещне с конкретните въпроси на гражданските практики.
Не експертите да престанат да бъдат експерти, а да открият в себе си позицията
на гражданина. Тогава често пъти негативните оценъчни квалификации по отношение
на протестите – че не се предлагали решения, че липсвали лидери, че всички били
купени, ще остнат от само себе си на заден план, за да покажат истинското
преимущество на експертния анализ. А като граждани всички ще спечелим от многолика
и активна публичност, изпълнена с аргументирани позиции.
Георги Ангелов
No comments:
Post a Comment