За успешното приключване на протестите и за целите след това

Ваканцията свърши, на 4-ти септември депутатите се завърнаха, а ние ги посрещнахме подобаващо. Имаше докарани автобуси със симпатизанти на ГЕРБ от страната, които провокираха ескалация на напрежението, като се опитаха да премахнат част от огражденията около парламента. По думите им, тези хора искаха да влязат в парламента и да изкарат депутатите навън. И по този начин да им покажат, че нямат място в него.

След това, вечерта на същия ден, протестиращите вече повече от 80 дни, се събрахме на жълтите павета. Отново бяхме много, също както в дните преди ваканцията на депутатите. Ние също искаме да изкараме депутатите от парламента.

Само че нашият протест е граждански, а не партиен.

Ние не искаме това да стане чрез сблъсъци с полицията, чупене и рушене, защото това не е редно, а и не е необходимо. Достатъчно е да покажем нашата непримиримост в отстояването на публичния интерес. Тези политици нямат място в управлението на нашата общност, тъй като не са годни да получат нашето доверие. Те се стремят към безконтролна власт, обслужване на частни интереси и са готови да употребят всякакви средства за постигане на своите цели. Готови за да погазят всякакви норми и ценности, да прескочат всеки закон. Ето защо те са негодни да участват в управлението на общността, неспособни да осъществяват нейното само-управление. За всички тях управление означава само едно – докопване, захапване и осъществяване на безконтролна власт.

Нашите граждански протести могат да доведат до успешен край и постигане на целите си по напълно мирен начин.

За целта, обаче, трябва да съсредоточим енергията си и да предприемем верните действия. Не трябва да подценяваме наглостта и впиването във властта на днешните управляващи, понеже те са готови да стигнат до крайни мерки, за да удържат заветната позиция. Готови са дори с варианти при по-сериозни блокади на парламента, да пренесат работата на Народното събрание в Партийния дом, който се охранява много по-лесно и е свързан с подземни коридори с Министерски съвет. Готови са да влезем в книгата на рекордите Гинес с 4 години на протести срещу едно управление, като те ще твърдят, че всъщност “работят” в наш интерес. Подценяването на тяхната арогантност означава, че протестите няма да постигнат резултат.

Какво е нужно да се направи за постигането на оставката на кабинета?

Необходимо е да се постави времеви хоризонт за постигането на целта. В сряда, на 11-ти септеври се навършват 90 дни или 3 месаца от началото на протеста. Трябва да се даде срок за подаване на оставката – 1 седмица, след което, при липсата на такава, на 18-ти септември, сряда, следва блокиране на големите кръстовища в София. Целта е за 100-ния ден на протеста (21-ви септември) и за празника на Независимостта (22-ри септември), да сме постигнали позитивен резултат.

Блокирането на големите кръстовища е тази мярка, която може по напълно мирен начин да доведе до оставката на кабинета.

Достатъчно е да се блокират 10-те ключови кръстовища в центъра на София, за да се блокира целият град. За блокирането на едно кръстовище не са необходими повече от 100 - 150 човека. Доказателство, че подобен акт е граждански мотивиран, е фактът, че при опит за извеждане от страна на полицията на протестиращи от кръстовищата, на тяхно място лесно застават други хора – живеещите или пък минаващите наблизо граждани. Това вече го видяхме при блокирането на Орлов мост – запитаните от репортерите чакащи шофьори не само, че не бяха ядосани, а масово отговаряха, че подкрепят протеста. Колкото и полиция да бъде мобилизирана, включително от страната, тя не може да се справи с подобна ситуация. Блокираната столица е мярката, която може да доведе до оставката на правителството до дни.

В това отношение

обсаждането на парламента не може да бъде ефективна мярка,

това е по-скоро интелигентна форма на подкана от страна на гражданите, която, вижда се, няма как да бъде чута. Парламентът може да издържи достатъчно дълго време барикадиран отвътре, да бъде опасан с 5 реда от тежко въоръжена жандармерия, сутрин депутатите могат да влизат и в 6 часа в парламента, а задържането им при излизане от сградата на Народното събрание е неправомерно. Не могат да бъдат задържани, защото (чисто теоретично) част от депутатите могат да обявят, че се нуждаят от медицинска помощ и такава не може да им бъде отказана като на граждани. Другото означава отиване във варианта на докараните привърженици на ГЕРБ – т. е. упражняване на насилие и в крайна сметка сблъсъци с полицията. А това означава, че протестът вече не е граждански, а чисто и просто насилническо действие, без ръководството на какъвто и да е било принцип.

Обявяването на срок за подаване на оставката е необходимо,

за да не се изтощава енергията на протеста и изобщо на гражданите, които вече повече от 80 дни са на площада. Това са време и енергия, с които можем да постигаме градивни резултати, затова е необходимо сроковете за постигане на резултат от протеста да бъдат максимално съкратени.

Трябва, също така, да бъдат

ясно заявени причините за исканата оставка,

за да бъдат видими за всички граждани в страната – първо, това е правителство на задкулисието и тайните договорки – важните кадрови и стратегически решения се взимат от председателите на БСП и ДПС, докато премиерът е безгласен изпълнител. Видя се, че тези решения не почиват на никакъв принцип – назначенията на Пеевски и бившите служители на ВИС и СИК в администрацията бяха направени с едниствената цел за осигуряване на реваншистки и удобни за настоящото управление действия и всички останали (професионални и принципни) съображения бяха погазени изцяло. Второ, това е правителство, което се крепи от безпринципното съгласие между взаимоиключващи се партии – БСП, ДПС и Атака. Трето, това е правителство, което вече ни връща назад по отношение на ефективните икономически мерки. Беше гласуван 1 млд. лева заем без ясно предназначение; увеличението на социалните плащания, без ръст на икономиката, е винаги краткосрочна и недалновидна мярка; слага се кръст на големите инфраструктурни проекти, реализиращи се с европейски средства (оставащата на хартия магистрала Хемус и скоростните пътища, липсата на средства за 3-тия лъч на Софийското метро). Четвърто, това е правителство на задкулисните интереси – то иска да рестартира един напълно неясен и неизгоден за България проект като АЕЦ “Белене” в настоящия му вид. Тук не става въпрос дали проектът сам по себе си е изгоден или не, понеже такъв въпрос никога не е стоял. Целта на правителството е да подпише договор за проект без крайна цена, за да могат да бъдат отклонявани, преразпределяни и източвани средства от националния бюджет. Понеже при европейските фондове това е невъзможно (Станишев и Местан се убедиха на наш гръб при миналото си управление в това, загубвайки 500 млн. евро за страната), сега надеждата им е да “рестартират” проектите с Русия. А това е най-сигурният начин окончателно да съсипем тези отношения, понеже неяснотите в договорите след това водят до Арбитражния съд.

Правителство на задкулисните договорки, на задкулисните интереси и назначенията на мутри и олигарси в администрацията

– такова правителство не може да грижи за гражданските интереси. То трябва да си замине – безусловно и незабавно.

Не по-малко ясно следва да се каже

какво следва след исканата оставка.

Това, което е необходимо, е, първо, назначаване на служебно правителство от президента, което да финализира преговорите с ЕС за средствата, които ще получим през следвашия програмен период (2014 - 2020) и да вземе краткросрочни мерки за ефективна защита на гражданите от монополите и картелите на пазара.

Второ, парламентът да работи до приемане на нов Изборен кодекс, в който да бъде заложен изборът поне на половината народни представители чрез

мажоритарен изборен вот

и който да позволи на практика участие на независими граждани в изборите. Парламент, при който поне половината народни представители са независими граждани, е гаранция за прекъсване на порочните лобистки и корупционни парламентарни практики.

Парламент не от представители на партии, а от граждани, означава прозрачност и следване на публичния интерес.

Трето, поемане на активна роля на гражданските структури в осъществяване на контрол върху работата на парламента и изпълнителната власт. Създаване на граждански съвети при всяка една държавна институция. Наред с това гражданските сдружения следва да поемат активната си роля за осъществяване на дискусии и обсъждания на всички важни и приоритетни въпроси за нашето общество. Тези дискусии следва да се осъществяват в публични форуми и да предшестват всички важни решения на институциите.

Четвърто, публичните обсъждания и дебати по ключовите за общността въпроси следва да завършват с референдум, т. е. с решение на всички представители на общността, а не само на текущо доминираната от определена партия институция. За целта трябва да се инициират съответните законови промени.

Всички тези мерки и стъпки са напълно реални и осъществими.

Те не се основават на насилието, а на решимост и безкомпромисност в отстояването на публичния интерес. Ние, българските граждани заслужаваме едно по-справедливо и хармонично общество, в което гражданските и професионалните ценности да бъдат от решаващо значение. Не успеем ли с протестите днес, оставяме публичността в ръцете на злосторни политици, безпардонни олигарси, корумпирани служители и отявлени престъпници. Днес имаме шанса да се преборим за едно различно настояще и за бъдещето на нашите деца. Днес ние, с две думи казано, просто сме длъжни да успеем!

Георги Ангелов