Friday 1 November 2013

Няколко щриха към недоволството на част от преподавателите във висшите училища срещу окупирането на учебни зали от студентите

Днес в социалните мрежи беше разпространен видео- материал от окупацията на зала в Лесотехническия университет, в който преподавател от учебното заведение изразява бурното си недоволство от действията на студентите.


(видео- материалът е в края на статията)

Видеото с недоволството на преподавателя от Лесотехническия университет е показателно за манталитета на част от родните колеги- преподаватели. За тези колеги най-важното е това, те да са си отчели работата като свършена, да са си изчели лекцията, да не са изостанали с график- плана; останалото - какви искания имали студентите и какви аргументи стоят зад тях, е без значение и не е проблем за тези преподаватели. Само че това, което пропускат въпросните академични лица (демонстриращи своето недоволство от окупацията на учебни зали и сгради от страна на студентите), е, че ако наистина проявяваха такъв хъс към учебната работа, равнището на образованието ни щеше да съответства на нивото на западните университети. Както добре знаем, реалностите са твърде далеч от подобна констатация. И за този факт студентите не носят вина.

Съществената задача на едно висше учебно заведение е да формира най-подготвените кадри на едно общество - не само в професионален, но и ценностен, и в граждански план. Затова и мисията на преподавателите е толкова важна, ала ние, в повечето случаи, сме твърде далеч от необходимата висота. Задачата на преподавателя не е само тясно- професионалната подготовка на бъдещите кадри; тя се състои в посочване на критериите на една професионална област и в изяснение на ключовото значение от тяхното прилагане. Защо това да е толкова важно за професионалната подготовка на бъдещите специалисти (с което, очевидно, въпросният колега- преподавател от Лесотехническия университет никак не е наясно)? Защото спазването на критериите или тяхното игнориране, формира средата (професионалната среда) - тази на колегията и нейните практики. Няма силна и иновативна наука без качествена среда, следваща най-добрите образци и критерии за наука. А тъкмо това е, което липсва в огромната част от научните звена в България. Впрочем каквото е отношението ни към работата в малките научни общности, такова е и отношението ни и към проблемите на голямата, гражданска общност.

Е, това ли е отношението, на което ще научим студентите и което ще им задаваме като критерий - важно е отчитането на лекцията, изпълнението на учебния план, останалото не е мой проблем и не ми пука за него. Студентите, обаче, искат тъкмо обратното - на някой да му пука и да го интересува, независимо от условията и обстоятелствата. Искат да има хора, които да държат за критериите и да ги въплъщават в своите дела. Искат в своите преподаватели да виждат образците на добрия учен и съвестния гражданин. Вместо вечните сметки на дребно, че едно бил животът на теория, а на практика съвсем друго ставало (ако искаш да си "уреден" и "успял"). Аман от тарикати на дребно - ако колегата беше толкова загрижен за тримата си студенти, щеше да намери друга аудитория или да проведе лекцията в кабинета си, без да прави от това световен проблем. Но цялата работа в случая е, че не може някакви студенти да му нарушават учебните планове и да определят дневния ред в собствената му преподавателска зала. Добре го каза Христо Мутафчиев преди няколко дни в двора на СУ - уважаеми несъгласни с действията на студентите си преподаватели, тези окупирани аудитории не са просто ваши. Те са ваши само доколкото първо принадлежат на студентите. И доколкото в делата си се ръководите от едничкия стремеж към науката и от грижата за идното поколение след вас.

Георги Ангелов

No comments:

Post a Comment