“За границите, които не трябва да се пресичат” – коментар на Георги Ангелов към позицията на Кристиян Вигенин относно изказванията на посланици на страните от ЕС за протестите в България

Днес във в-к "Дневник" беше публикувана статия със следното заглавие:

Кристиан Вигенин: Има граници, които посланиците не трябва да пресичат

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/07/21/2107431_kristian_vigenin_ima_granici_koito_poslanicite_ne/

Във връзка с позицията на г-н Вигенин, министър на външните работи на Р. България, ми се струва удачен следният кратък коментар:

За границите, които не трябва да се пресичат

След границите, които очертаха управляващите в естезиса на публичността - поредното барикадиране на Народното събрание срещу собствените му граждани, сега се чертаят граници и в ноезиса - не бива да се критикуват действията на правителството от европейските ни партньори. "Честно казано..." - разсъждава г-н Вигенин, той нямало "...да се занимава с един или друг посланик".

Честно казано, аз пък не разбирам какво значи "да се занимаваш с посланик", но от контекста и тона на изказването под-разбирам, че е нещо подобно на действията на класен ръководител срещу провинил се ученик. Викаш ученика в кабинета си, караш го да даде обяснение, обясняваш му какво голямо разочарование е той за цялото училище, отправяш му последно предупреждение - "да знаеш, повече няма да се занимавам с теб". Нещо подобно казва и Вигенин на посланиците - "нямам намерение да се занимавам с един или друг" (от вас), оттук нататък - опичайте си акъла! Браво, г-н министър, макар и толкова млад, знаете как поставяте посланиците "по местата". Само че дали вие трябва да поставяте въпроси към тях защо правят подобни изказвания, или те трябва да ви питат защо толкова хора са на улицата вече 37 дни и вие подминавате исканията им - привидно дипломатично, а по същество - цинично.

Какво всъщност ви казаха посланиците на Франция и Германия, което ви подразни - това, да чуете справедливите искания на хората?! Това, че трябва да скъсате с олигархичните практики? Това, че не трябва да се назначават на публични постове 33-годишни олигарси, както и дебеловрати бивши служители на СИК и ВИС? Това, че подобни действия няма да бъдат повече преглъщани и прощавани в българското общество, също както не биха били приемани в Европа, това ли, което вие не приемате?!

Вероятно би ви се искало да отговорите реторично, че досега, 24 години, всичко се приемаше. Така е, приемаше се, понеже вие, политиците, бяхте стъпили на врата на хората и когато се бориш за оцеляване, нямаш време да четеш биографии. Приемаха се корупцията, политическото лицемерие, грубото погазване на законите от тези, които бяха призвани да олицетворяват тяхното спазване. Приемаха се загражденията около парламента и плътният кордон от полицаи. Приемаше се размахването на пръст от страна на политици, които обясняваха, че те са инструментът на властта и че те (персонално) са тези, от които зависи разпределянето на фондовете. Приемаха се неприемливи и недопустими неща, който вие, безконтролните политици, открито извършвахте.

Само че това време свърши. Свърши вашето време. Сега е времето на гражданите, на техните искания, на техните оценки, на техните правила. Гражданите не са партия и затова спасение от тях няма. Вашето време свърши, сега времето е наше. Има граници, които не само посланиците, а най-вече политиците не трябва да прекрачват. За тези 24 години вие, политиците, прекрачихте всички възможни граници на гражданското търпение. Затова сега за вас прошка няма, свиквайте, така ще бъде и занапред.

Георги Ангелов