Friday, 13 September 2013
Неразбирането на същността на протестите и грешката на българските политици
Saturday, 7 September 2013
За успешното приключване на протестите и за целите след това
Sunday, 1 September 2013
За Българската (Берлинска) стена, която предстои да падне
Tuesday, 27 August 2013
За поредната неоправдана кадрова промяна или за края на инфраструктурното развитие с европейски средства
Monday, 26 August 2013
Четиридесет дни от смъртта проф. Евгений Николов, Главен научен секретар на Академията, един от емблематичните учени в съвременната българска наука
Отговор на отвореното писмо на Симеон Сакскобурготски от 2004-та година, с което тогавашния министър- председател дава заявка за нов управленски мандат, в-к "Труд", 8 август 2004
Sunday, 4 August 2013
За гражданската и експертната оценка на протестите
Saturday, 27 July 2013
За привидно абсурдната обществена ситуация или за появата на новите граждански лидери
Sunday, 21 July 2013
“За границите, които не трябва да се пресичат” – коментар на Георги Ангелов към позицията на Кристиян Вигенин относно изказванията на посланици на страните от ЕС за протестите в България
Tuesday, 18 September 2012
Проект "Идентичност и продуктивност" (2012 - 2015)
Проектът е фокусиран върху едно от основните понятия на съвременното критическо и социално мислене – понятието за идентичност. Феномените на идентичността, автентичността, другостта, уподобяването, манипулацията, формират тъкънта на съвременната публичност и техните многолики форми налагат повече от всякога необходимостта от прецизност в описанието и способност за изявяване на сложните им структури в анализа. Едва сега, на тази основа, могат да бъдат създадени необходимите достоверни модели на функционирането на публичността. За целта ние се нуждаем от прояснено и удовлетворително понятие за идентичност и основните начини на нейното формиране.
В настоящия проект разбирането за идентичността и изявата на нейните форми е обвързано с друга централна категория на критическата рефлексия – понятието за продуктивност. Тази връзка е от решаващо значение, доколкото продуктивността касае начините на формиране, на създаване, про-из-веждане (Her-stellen, полагане) на смислови единства и формите на изводимост (едно от друго) на смисловите съдържания. Подобен подход, който е философско- методологически и критически ориентиран, има решаващото предимство да разкрива феномените и разбирането за идентичност в дълбочина, в плана на техния формиращ, структурен хоризонт, т.е. в техния диаграмен, схематизиран изглед.
Самата продуктивност, формирането или полагането на съдържания, има две същностни форми – откъм времето, т.е. откъм фактичността, от една страна, и откъм свободата, т.е. откъм проектирането, от друга. Това са собствено два от основополагащите начини на разкриване на истината. Следователно понятията за време, свобода и истина, формиращи същностните структури на продуктивността (Her-stellen, про-из-веждането), се явяват решаващи структурни моменти и за разбирането на идентичността и нейните форми. Тъкмо на това основополагащо, смислово фундиращо равнище ще се осъществяват изследванията в голямата част от модулите на проекта.
Проектът се отнася към три от най-значимите тълкувателни хоризонти във философски и културологичен план – трансцендентално- критическия, екзистециално- херменевтичния и екзагетико- богословския. Той (проектът) представя и двете основни форми на продуктивистките подходи – трансцендентално- логическата и феноменологико- херменевтичната форма, като в съвременните изследвания много от техните елементи са обединени – например в анализите на Фуко, Рикьор, Хабермас.
Ръководното разбиране (пред-разбирането), лежащо в основата на проекта по отношение на идентичността е, че тя има три съществени елемента, намиращи се в сложно структурно и динамично единство – основание, история и перформативност. Основните форми на идентичността, от своя страна, ще бъдат търсени в социалните практики (идентичността като действителност), в частно-научните закони (идентичността като фактичност), при формирането на научните факти (идентичността като уподобеност), в техниката (идентичността като техника), в опита (идентичността като видимост).
В началната част на проекта са разположени модулите, посветени на различните форми на продуктивността и начините на формиране на смислови единства. Тук предмет на анализа са видовете конституция на смисловите съдържания – същност, вещ, предмет, а също така начините на създаване на смислово единство, което да е идентично, т.е. което да се самозапазва и променя. По този начин се цели да бъде очертан хоризонта, в рамките на който смисловото единство на идентичността получава своята специфична определеност. В заключителната част на проекта са разположени модулите, свързани с анализи на феномените на идентичността и съвременната публичност. Те имат за задача да отговорят и на въпроса кой собствено е субектът на идентичността.
С оглед на целите и приоритетите в програмните документи за развитие на науката в България, проектът отговаря на основния критерий – насоченост към върхови научни изследвания. Същевременно проектът цели да постави акцент върху общото, хоризонтното, фундаменталното знание, което неоправдано е пренебрегнато в приоритетите на програмните документи. Свеждането на науката до инструмент на икономическото развитие и благосъстоянието на обществото води до сериозни и трайни негативни ефекти върху качеството и перспективите за развитие на науката. Историята на развитието на знанията (напр. в областта на физиката в началото на ХХ в.) показва по недвусмислен начин, че разцветът във фундаменталните науки винаги има като следствие съществено развитие в различни области на приложното знание. Обратно, развитието на приложните науки винаги е производно, неавтономно и само по себе си не произвежда ефекти, който да водят до развитието на знанията в цялост. Фундаменталните науки са от решаващо значение не само за развитието на знанието в цялост, но и за развитието на обществто и неговите граждански практики, доколкото те формират общностните ценности и цели, т.е. възможностите на едно общество, неговите перспективи за развитие и хоризонт.
