За привидно абсурдната обществена ситуация или за появата на новите граждански лидери

Голяма част от коментарите на политолози, социолози и анализатори за сегашната обществено- политическа ситуация, се обединяват около тезата, че в нея има нещо абсурдно. Виждат се ясно проблемите, но сякаш липсват решенията, във всеки случай не и по начина, по който се случваха в последните 24 години. Социологическите изследвания също ни показват някои привидно несъвместими нагласи у хората – повече граждани се обявяват в подкрепа на протестите и искат предсрочни избори, но голямата част от тях заявяват, че няма да гласуват или поне няма да гласуват за нито една от досегашните партии. А пък, вижда се, нов политически субект или поне наченки за неговото сформиране, няма. Не е ли наистина ситуацията парадоксална и дори абсурдна?

Нищо абсурдно няма и не може да има в обществените настроения и нагласи. Абсурдът идва от опитите за оценка на събитията през досегашните обяснителни схеми на общестевено- политическите процеси. Голямата част от гражданите нямат доверие в нито една от съществуващите политически партии. Те, също така не желаят да сформират поредната, която след три години да се превърне в част от проблема, който е била създадена да реши. Очевидно е, че този модел вече не работи.

Но значи ли това, че ситуацията е абсурдна? Защото дотук излиза, че решение на проблема няма. Ни най-малко. Много анализатори сега отчитат, че протестът не успява да излъчи лидери и да формира представителство, партия. Но гражданите не искат представителство. Те искат директно и трайно участие в решаването на въпросите на нашето общество. Не веднъж на четири години или от време на време, когато катастрофата е неизбежна, а постоянно участие в предлагането, утвърждаването и контрола при изпълнението на обществените решения. Това първо.

Второ, лидери има, само че те не са видими по начина, по който бяха видими досега - като лидери на партии. Къде са тези лидери - те не са по партийните централи, не са в парламента. Те са сред хората на протеста и не са по-различни от останалите граждани. Затова и не са толкова "видими". Те са лидери, обществени фигури, които стоят зад гражданския интерес, зад дневния ред на българските граждани. Те са фигури, които не стоят на фона на партийни емблеми и знамена, а на фона на националното знаме, което се вее на улицата. Те са всеки ден на протестите и тези, които сме там, ги виждаме и знаем техните имена. Не е учудващо, че анализаторите не могат да ги разпознаят, понеже няма как това да стане от дистанцията на офиса или кабинета.

Трето, всеки опит за създаване на нова политическа формация ще бъде точно толкова успешен, колкото и този на партията на Илияна Раева (да сте чували нещо за нея?). Подкрепа ще получат само онези обществени фигури (а не политици), които застанат пред хората като отговорни и способни граждани, онези, които са искрени в думите и делата си (политиците са загубили способността си да изказват истината - дори когато си казват имената, това също е театър и лъжа) и онези, които работят съвестно в името на общия интерес - не този на политически и икономически кръгове, а този на гражданите.

Нищо абсурдно няма в това, че в следващия парламент ще влязат малко представители на традиционните партии (тези с твърдия електорат, всички ги знаем кои са) и много граждани, чиято единствена кауза е собственото ни общество. След февруари, след юни 2013 вече нищо не е същото както преди. Всяко следващо правителство, при първата си злополучна крачка встрани от обществения интерес, ще получи същия този протест, същият този безапелационен червен картон. И си заминава - не някога, не след четири години, заминава си незабавно.

Ето това е, което не могат да отчетат изследванията, анализите и коментарите на "електоралните нагласи" - новият граждански процес. Затова не виждат възможностите за изход от ситуацията - нямало нови партии, нямало нови лидери, щяло да се възпроизведе старото статукво, положението било абсурдно. Но хората, които са на протестите, знаят, че това не е така и затова са там. На улицата, под националното знаме, има усмихнати хора, малки деца, надежда в очите, уверени в силите си български граждани. Това е всичко друго, но не и абсурдна и безнадеждна ситуация.

Искате да видите откъде идва решението? Тогава добре се вгледайте в хората от протеста. Ама се вгледайте внимателно. И не се притеснявайте, че може да ги пропуснете - "ще ги познаете по делата".

Георги Ангелов

“За границите, които не трябва да се пресичат” – коментар на Георги Ангелов към позицията на Кристиян Вигенин относно изказванията на посланици на страните от ЕС за протестите в България

Днес във в-к "Дневник" беше публикувана статия със следното заглавие:

Кристиан Вигенин: Има граници, които посланиците не трябва да пресичат

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/07/21/2107431_kristian_vigenin_ima_granici_koito_poslanicite_ne/

Във връзка с позицията на г-н Вигенин, министър на външните работи на Р. България, ми се струва удачен следният кратък коментар:

За границите, които не трябва да се пресичат

След границите, които очертаха управляващите в естезиса на публичността - поредното барикадиране на Народното събрание срещу собствените му граждани, сега се чертаят граници и в ноезиса - не бива да се критикуват действията на правителството от европейските ни партньори. "Честно казано..." - разсъждава г-н Вигенин, той нямало "...да се занимава с един или друг посланик".

Честно казано, аз пък не разбирам какво значи "да се занимаваш с посланик", но от контекста и тона на изказването под-разбирам, че е нещо подобно на действията на класен ръководител срещу провинил се ученик. Викаш ученика в кабинета си, караш го да даде обяснение, обясняваш му какво голямо разочарование е той за цялото училище, отправяш му последно предупреждение - "да знаеш, повече няма да се занимавам с теб". Нещо подобно казва и Вигенин на посланиците - "нямам намерение да се занимавам с един или друг" (от вас), оттук нататък - опичайте си акъла! Браво, г-н министър, макар и толкова млад, знаете как поставяте посланиците "по местата". Само че дали вие трябва да поставяте въпроси към тях защо правят подобни изказвания, или те трябва да ви питат защо толкова хора са на улицата вече 37 дни и вие подминавате исканията им - привидно дипломатично, а по същество - цинично.

Какво всъщност ви казаха посланиците на Франция и Германия, което ви подразни - това, да чуете справедливите искания на хората?! Това, че трябва да скъсате с олигархичните практики? Това, че не трябва да се назначават на публични постове 33-годишни олигарси, както и дебеловрати бивши служители на СИК и ВИС? Това, че подобни действия няма да бъдат повече преглъщани и прощавани в българското общество, също както не биха били приемани в Европа, това ли, което вие не приемате?!

Вероятно би ви се искало да отговорите реторично, че досега, 24 години, всичко се приемаше. Така е, приемаше се, понеже вие, политиците, бяхте стъпили на врата на хората и когато се бориш за оцеляване, нямаш време да четеш биографии. Приемаха се корупцията, политическото лицемерие, грубото погазване на законите от тези, които бяха призвани да олицетворяват тяхното спазване. Приемаха се загражденията около парламента и плътният кордон от полицаи. Приемаше се размахването на пръст от страна на политици, които обясняваха, че те са инструментът на властта и че те (персонално) са тези, от които зависи разпределянето на фондовете. Приемаха се неприемливи и недопустими неща, който вие, безконтролните политици, открито извършвахте.

Само че това време свърши. Свърши вашето време. Сега е времето на гражданите, на техните искания, на техните оценки, на техните правила. Гражданите не са партия и затова спасение от тях няма. Вашето време свърши, сега времето е наше. Има граници, които не само посланиците, а най-вече политиците не трябва да прекрачват. За тези 24 години вие, политиците, прекрачихте всички възможни граници на гражданското търпение. Затова сега за вас прошка няма, свиквайте, така ще бъде и занапред.

Георги Ангелов

Проект "Идентичност и продуктивност" (2012 - 2015)

Проектът е фокусиран върху едно от основните понятия на съвременното критическо и социално мислене – понятието за идентичност. Феномените на идентичността, автентичността, другостта, уподобяването, манипулацията, формират тъкънта на съвременната публичност и техните многолики форми налагат повече от всякога необходимостта от прецизност в описанието и способност за изявяване на сложните им структури в анализа. Едва сега, на тази основа, могат да бъдат създадени необходимите достоверни модели на функционирането на публичността. За целта ние се нуждаем от прояснено и удовлетворително понятие за идентичност и основните начини на нейното формиране.

В настоящия проект разбирането за идентичността и изявата на нейните форми е обвързано с друга централна категория на критическата рефлексия – понятието за продуктивност. Тази връзка е от решаващо значение, доколкото продуктивността касае начините на формиране, на създаване, про-из-веждане (Her-stellen, полагане) на смислови единства и формите на изводимост (едно от друго) на смисловите съдържания. Подобен подход, който е философско- методологически и критически ориентиран, има решаващото предимство да разкрива феномените и разбирането за идентичност в дълбочина, в плана на техния формиращ, структурен хоризонт, т.е. в техния диаграмен, схематизиран изглед.

Самата продуктивност, формирането или полагането на съдържания, има две същностни форми – откъм времето, т.е. откъм фактичността, от една страна, и откъм свободата, т.е. откъм проектирането, от друга. Това са собствено два от основополагащите начини на разкриване на истината. Следователно понятията за време, свобода и истина, формиращи същностните структури на продуктивността (Her-stellen, про-из-веждането), се явяват решаващи структурни моменти и за разбирането на идентичността и нейните форми. Тъкмо на това основополагащо, смислово фундиращо равнище ще се осъществяват изследванията в голямата част от модулите на проекта.

Проектът се отнася към три от най-значимите тълкувателни хоризонти във философски и културологичен план – трансцендентално- критическия, екзистециално- херменевтичния и екзагетико- богословския. Той (проектът) представя и двете основни форми на продуктивистките подходи – трансцендентално- логическата и феноменологико- херменевтичната форма, като в съвременните изследвания много от техните елементи са обединени – например в анализите на Фуко, Рикьор, Хабермас.

Ръководното разбиране (пред-разбирането), лежащо в основата на проекта по отношение на идентичността е, че тя има три съществени елемента, намиращи се в сложно структурно и динамично единство – основание, история и перформативност. Основните форми на идентичността, от своя страна, ще бъдат търсени в социалните практики (идентичността като действителност), в частно-научните закони (идентичността като фактичност), при формирането на научните факти (идентичността като уподобеност), в техниката (идентичността като техника), в опита (идентичността като видимост).

В началната част на проекта са разположени модулите, посветени на различните форми на продуктивността и начините на формиране на смислови единства. Тук предмет на анализа са видовете конституция на смисловите съдържания – същност, вещ, предмет, а също така начините на създаване на смислово единство, което да е идентично, т.е. което да се самозапазва и променя. По този начин се цели да бъде очертан хоризонта, в рамките на който смисловото единство на идентичността получава своята специфична определеност. В заключителната част на проекта са разположени модулите, свързани с анализи на феномените на идентичността и съвременната публичност. Те имат за задача да отговорят и на въпроса кой собствено е субектът на идентичността.

С оглед на целите и приоритетите в програмните документи за развитие на науката в България, проектът отговаря на основния критерий – насоченост към върхови научни изследвания. Същевременно проектът цели да постави акцент върху общото, хоризонтното, фундаменталното знание, което неоправдано е пренебрегнато в приоритетите на програмните документи. Свеждането на науката до инструмент на икономическото развитие и благосъстоянието на обществото води до сериозни и трайни негативни ефекти върху качеството и перспективите за развитие на науката. Историята на развитието на знанията (напр. в областта на физиката в началото на ХХ в.) показва по недвусмислен начин, че разцветът във фундаменталните науки винаги има като следствие съществено развитие в различни области на приложното знание. Обратно, развитието на приложните науки винаги е производно, неавтономно и само по себе си не произвежда ефекти, който да водят до развитието на знанията в цялост. Фундаменталните науки са от решаващо значение не само за развитието на знанието в цялост, но и за развитието на обществто и неговите граждански практики, доколкото те формират общностните ценности и цели, т.е. възможностите на едно общество, неговите перспективи за развитие и хоризонт.

Весели празници и Щастлива Нова година!

Драги съмишленици, приятели, колеги,

пожелаваме ви от сърце много настроение за празниците и здрава, щастлива и изпълнена с успехи 2012 година!

Анотация на семинара "Гласът на гражданското общество" за 2011 / 2012 г.

Семинар

Гласът на гражданското общество

2011 / 2012

Анотация

Семинарът цели да постави на обсъждане важни, ключови въпроси за обществото и неговите граждани.

Двадесет години след началото на прехода към демократично управление на обществото, все още не са положени основите за изграждане на неговите граждански структури. Преходът създаде редица негативни феномени – загуба на огромен обществен и държавен ресурс, съсредоточаване на собствеността в ръцете на малък брой граждани и обедняване на огромна част от населението, създаване на неформални силови структури в общността, девалвиране на обществените ценности и критерии. В тези двадесет години липсваха механизмите за въздействие от страна на гражданите върху обществените процеси. Единственото средство беше наказателният изборен вот, но този инструмент има функцията по-скоро на коректив, а не на механизъм за развитие на обществото.

Стремежът на всяка политика, самоволно насочена към управлението, е да изолира гражданите от възможностите за решаване на собствените им проблеми. По този начин властта ограничава ресурса на обществото и отстранява възможността за контрол и въздействие от страна на външни спрямо самата нея фактори. Този стремеж на властта има формата на натиск, но не по-малко и на оформяне на желание у гражданите да се отчуждят от общностния живот. Това става чраз вменяване на несигурност и страх, чрез установяване на неясни правила, чрез създаване на убеждение, че нищо не зависи от волята на индивидите, чрез унищожаване на перспективите за развитие.

Наред с това днес ние сме свидетели на натрапващото се съмнение в собствената ни идентичност като нация, като българи. На преден план в публичността излязоха пробивни хора със съмнителни способности, с ниско гражданско съзнание и без морални ценности, които създадоха непривлекателния и отблъскващ образ на съвременния българин – в очите на младите хора и на чужденците. Зад тези фигури, извън светлината на публичното и медийното внимание, остава огромно множество от хора – с добро образование и професионални качества, със стабилни критерии и ценности. Тези хора, производители на публичните блага и ресурси, са гражданите на България.

Ето защо днес е от решаващо значение отделянето на политическите от гражданските действия и въпроси. Гражданите могат да се отчуждят от политическите теми, но обществените въпроси остават като винаги открита собствена възможност и ангажимент. Днес нашето гражданско поле е неоформено, открито за строеж. Структурите на гражданското общество в България все още не съществуват, но това е едновременно предизвикателство и призвание – към нас, съвременните граждани, да ги изградим. Публичното ние, публичната свобода – това са тъкмо нашите общностни въпроси и проекти. Тези въпроси са винаги актуални във формата точно ние, точно днес, точно сега. Днес повече от всякога е важно да осъзнаем и подхванем собствените си възможности – да изградим онова публично битие, в което бихме желали да пребиваваме, да подхванем проектите, за които мечтаем.

Гражданското общество е такова публично пространство, в което гражданите са решени да реализират и отстояват своята общностна истина и своите общностни възможности.

Целта на този семинар е да даде своя принос – според възможностите си, в процеса на изграждане на структурите на гражданското общество.

Участниците в семинара, както и неговата аудитория, са представители на различни публични сфери – обществени фигури, интелектуаци, университетски преподаватели, представители на бизнеса, хора с ясна гражданска позиция.

Програма на семинара "Гласът на гражданското общество" за 2011 / 2012 г.

Семинар

Гласът на гражданското общество

2011 / 2012

Програма

1. Конституцията на гражданското общество. Logos, воля, практически разум.

20 октомври

2. Класическата демокрация - гръцкият полис, Александър, Римската република

24 ноември

3. Съвременното общество и правовата държава

6 декември (вторник)

4. Справедливостта като принцип на формиране на обществото

20 декември (вторник)

5. Добродетелта като принцип на формиране на обществото, Аристотел

19 януари

6. Християнската държава – средновековната папска концепция, средновековната светска концепция на запад, модерност и съвременност

2 февруари

7. Polis, res publica и политика

16 февруари

8. История, памет, политика, интерпретации

1 март

9. Теология и политика

15 март

10. Ислямът и гражданските общества – сблъсък или съжителство

29 март

11. Ислям и демокрация, арабските революции

10 април (вторник)

Великден - 15 април

12. Моделът на далекоизточните общества – Япония, Китай

26 април

13. Училищното образование след 20 години на преход

17 май

14. Академия и университет – българските перспективи

31 май

15. АЕЦ – дискусията за националната енергийна перспектива и приоритети

14 юни

(16. Медии, апокалиптичен тон, общество)

Анотация на семинара "Производство и продуктивност" за 2011 / 2012 г.

Семинар

Производство и продуктивност

2011 / 2012

Съвременни интерпретации на фундаментални категории и конструкции на философското мислене

Анотация

През настоящата, четвърта година на семинара, ще бъдат поставени за обсъждане ключови философски и научни понятия, в светлината на опита на осъвременяващата ги интерпретация. Това означава опит за нов прочит на значими и емблематични текстове и автори за философията и науката.

Съществени примери за подхващане и оживяване на ръководни мотиви от мисленето на класически и иновативни автори виждаме в интерпретациите на Дерида върху кантовата способност за съждение, на Хайдегер върху Аристотел, на Гадамер върху Хегел, на Рикьор – върху Хусерл и Фройд. Тези оригинални интерпретации, в които определени решения се пречупват през призмата на една различна философска позиция, носят висок евристичен заряд и способстват за нарастването на научната продуктивност.

Така, откъм подобен ъгъл на изследване, през настоящата година семинарът ще се стреми да очертае и анализира оригиналния и същностен смисъл на основни философски понятия – такива като истина, битие, съществуване, пораждане, време, език, история, представа, образ, разбиране, знак.

В подобно интерпретативно поставяне на обсъждане на основни категории и конструкции на философското мислене отеква Хадегеровата теза, че повторното обмисляне е едновременно с това и начално проучване, опитващо предусещане (Zuspiel) откъм едно ново мислене – мисленето, което още го няма, но настъпва и предстои.

Програма на семинара "Производство и продуктивност" за 2011 / 2012 г.

Семинар

Производство и продуктивност

2011 / 2012

Тема на семинара:

Съвременни интерпретации на фундаментални категории и конструкции на философското мислене

Програма

1. Способността за съждение и частните закони на природата / Кант

Дата: 13 октомври

2. Откриването на съществуването като дело на Истината / Хегел

Дата: 27 октомври

3. Поток на времесъзнанието, очакване, изпълване / Хусерл, LU, VIZ, Id

Дата: 1 декември

4. Интерсубективност / Хусерл, CM

Дата: 15 декември

5. Овременяване на екзистенциалната ситуация / Хайдегер, SZ

Дата: 12 януари

6. Период, предусещане, събитие, съдба / Хайдегер, VE

Дата: 26 януари

7. Забравеното очевидно и границите на света / Витгенщайн, TLP

Дата: 9 февруари

8. Начупената плоскост на езиковите практики / Витгенщайн, PI

Дата: 23 февруари

9. Желание, репресия, тайна / Фройд и постпсихоанализа

Дата: 8 март

10. Воля за знание, историческо априори, паноптизъм и разреждане на дискурса / Фуко

Дата: 22 март

11. Писменост, различие, следа / Дерида

Дата: 5 април

Великден - 15 април

12. Истинност, признание, публична нормативност / Хабермас

Дата: 19 април

13. Образ и симулация, интерес и символен капитал / Бодрийар, Бурдийо

Дата: 10 май

14. Същност и енергии, способност, действеност, преосъществяване, време / Аристотел, Максим, Йоан

Дата: 22 май (вторник)

15. Негативна теология, отвъд езика, освен името / Марийон

Дата: 7 юни

Честита Нова 2011 година!

Уважаеми приятели, съмишленици, колеги,

Пожелаваме ви щастлива, ползотворна и успешна Нова 2011 година, изпълнена с позитивни емоции, енергия, вдъхновение, оптимизъм!

Анотация на семинара на Центъра за 2010 / 2011 г.

Семинар

Производство и продуктивност

2010 / 2011 г.

Тема на семинара:

Произвеждане на публичността:
проекти, практики, модели

Третата, последна част на семинара “Производство и продуктивност” е фокусирана върху произвеждането на общностния смисъл и публичността.

От една страна, тук става въпрос за публичността в качеството на формиращ принцип, една различна по вид интенционалност спрямо тази на трансценденталната субективност – именно тази на трансценденталната интерсубективност (в термините на Хусерловата дескриптивна феноменология), или онзи различен начин на битие, който определя Бъденето-в-света в неговото преди всичко и най-вече – Бъденето-с (в термините на Хайдегеровата екзистенциална философия).

От друга страна, семинарът ще направи опит да очертае облика на публичността в смисъла на корелат, т.е. с оглед на нейното интенционално съдържание. Тук става дума за анализ на характерните моменти на общността, нейните институции – било то нормативни структури и практики или ценности и традиции.

Наред с това семинарът се поставя за задача да очертае структурните моменти на публичността в качеството на формиращ принцип, екзистенциалите и тяхната логическа взаимовръзка – анонимния натиск, упражняването на принуда, страхът, очакванията, формите и начините на признание.

Не по-малко важно е да се набележи формата на истина, характеризираща публичността и кореспондиращите й видове идентичност.

Също така като задача се очертава и анализът на историческото априори на публичността, формите на общност и ръководните за тях принципи – logos, ratio.

Накрая, макар и не на последно място, подлагане на обсъждане на някои конкретни проблеми на модерната публичност: отношението между справедливост и закон, границите и очертанията на общностната (гражданската) отговорност и ангажимент.