Проектът е фокусиран върху едно от основните понятия на съвременното критическо и социално мислене – понятието за идентичност. Феномените на идентичността, автентичността, другостта, уподобяването, манипулацията, формират тъкънта на съвременната публичност и техните многолики форми налагат повече от всякога необходимостта от прецизност в описанието и способност за изявяване на сложните им структури в анализа. Едва сега, на тази основа, могат да бъдат създадени необходимите достоверни модели на функционирането на публичността. За целта ние се нуждаем от прояснено и удовлетворително понятие за идентичност и основните начини на нейното формиране.
В настоящия проект разбирането за идентичността и изявата на нейните форми е обвързано с друга централна категория на критическата рефлексия – понятието за продуктивност. Тази връзка е от решаващо значение, доколкото продуктивността касае начините на формиране, на създаване, про-из-веждане (Her-stellen, полагане) на смислови единства и формите на изводимост (едно от друго) на смисловите съдържания. Подобен подход, който е философско- методологически и критически ориентиран, има решаващото предимство да разкрива феномените и разбирането за идентичност в дълбочина, в плана на техния формиращ, структурен хоризонт, т.е. в техния диаграмен, схематизиран изглед.
Самата продуктивност, формирането или полагането на съдържания, има две същностни форми – откъм времето, т.е. откъм фактичността, от една страна, и откъм свободата, т.е. откъм проектирането, от друга. Това са собствено два от основополагащите начини на разкриване на истината. Следователно понятията за време, свобода и истина, формиращи същностните структури на продуктивността (Her-stellen, про-из-веждането), се явяват решаващи структурни моменти и за разбирането на идентичността и нейните форми. Тъкмо на това основополагащо, смислово фундиращо равнище ще се осъществяват изследванията в голямата част от модулите на проекта.
Проектът се отнася към три от най-значимите тълкувателни хоризонти във философски и културологичен план – трансцендентално- критическия, екзистециално- херменевтичния и екзагетико- богословския. Той (проектът) представя и двете основни форми на продуктивистките подходи – трансцендентално- логическата и феноменологико- херменевтичната форма, като в съвременните изследвания много от техните елементи са обединени – например в анализите на Фуко, Рикьор, Хабермас.
Ръководното разбиране (пред-разбирането), лежащо в основата на проекта по отношение на идентичността е, че тя има три съществени елемента, намиращи се в сложно структурно и динамично единство – основание, история и перформативност. Основните форми на идентичността, от своя страна, ще бъдат търсени в социалните практики (идентичността като действителност), в частно-научните закони (идентичността като фактичност), при формирането на научните факти (идентичността като уподобеност), в техниката (идентичността като техника), в опита (идентичността като видимост).
В началната част на проекта са разположени модулите, посветени на различните форми на продуктивността и начините на формиране на смислови единства. Тук предмет на анализа са видовете конституция на смисловите съдържания – същност, вещ, предмет, а също така начините на създаване на смислово единство, което да е идентично, т.е. което да се самозапазва и променя. По този начин се цели да бъде очертан хоризонта, в рамките на който смисловото единство на идентичността получава своята специфична определеност. В заключителната част на проекта са разположени модулите, свързани с анализи на феномените на идентичността и съвременната публичност. Те имат за задача да отговорят и на въпроса кой собствено е субектът на идентичността.
С оглед на целите и приоритетите в програмните документи за развитие на науката в България, проектът отговаря на основния критерий – насоченост към върхови научни изследвания. Същевременно проектът цели да постави акцент върху общото, хоризонтното, фундаменталното знание, което неоправдано е пренебрегнато в приоритетите на програмните документи. Свеждането на науката до инструмент на икономическото развитие и благосъстоянието на обществото води до сериозни и трайни негативни ефекти върху качеството и перспективите за развитие на науката. Историята на развитието на знанията (напр. в областта на физиката в началото на ХХ в.) показва по недвусмислен начин, че разцветът във фундаменталните науки винаги има като следствие съществено развитие в различни области на приложното знание. Обратно, развитието на приложните науки винаги е производно, неавтономно и само по себе си не произвежда ефекти, който да водят до развитието на знанията в цялост. Фундаменталните науки са от решаващо значение не само за развитието на знанието в цялост, но и за развитието на обществто и неговите граждански практики, доколкото те формират общностните ценности и цели, т.е. възможностите на едно общество, неговите перспективи за развитие и хоризонт.
