Monday, 11 December 2017

Копирано от Фейсбук- групата Философията и звездите

George Angelov сподели връзка.
Като сме подхванали темата за роботите и технологиите - ето статията на Ива (Iva Georgieva) за виртуалната реалност (VR) и формирането на идентичност във виртулната среда (Virtual Self). Както и за възможностите за лечение на психологически травми, които VR (виртуалното преживяване) предоставя.
Темите за дигиталния образ и за виртуалнота реалност (VR) са особено интересни. Защото тук става въпрос собствено за форми на онагледяване (било то в смисъла на схематизиране на сетивни понятия - функция на въображението, от една страна; или на изобразяване на сетивни идеи - функция на способността за изображение, от друга). Изобщо това е голямата Кантова и Просвещенска тема за свързването (синтеза) между смисъл (разбиране) и образ (наглед). Темата за една трета способност (и извор), която сама лежи в основата на [синтезите на] разсъдък и сетивност. Неслучайно Хайдегер ще определи тази способност като спонтанна рецептивност и рецептивна спонтанност. А Кант (в първото издание на КЧР от 1781) ще говори за тройна синтеза на спонтанността (!) - не на разсъдъка.
VR предлага на разбирането една различна възможност за онагледяване спрямо изкуството. Но също и спрямо излъчения (телевизионен) или пък дигиталния образ. Тук не става въпрос за едни или други разлики и възможности на техническите устройства. VR, добавената реалност (AU), дигиталните социални мрежи - това са възможности на разбирането и преживяването на самата екзистенция. Разбирането не просто си служи с тези технически възможности (като с инструменти). То пребивава и пресъздава себе си в тях. В този смисъл VR, AU, социалните мрежи - това са начини на битие на екзистенцията. Дори да изчезнат всички технически устройства, възможностите на екзистенцията ще останат след тях.
Запазвам си възможността по-късно да коментирам статията на Ива. И също така й желая още много успехи и публикации. Статията е публикувана в списанието Frontiers (Frontiers in ICT).
This study discusses the concept of virtual selves created in the virtual spaces (e.g. Social Network Services or Virtual Reality). It analyzes the activities in the different virtual spaces and claims that experience gained there can be transferred to real life. In respect to that, the effects of t...
FRONTIERSIN.ORG
Коментари
George Angelov Iva Georgieva, Ph.D, Department of History and Philosophy of Science, University of Tokyo
Управление
Alexander Kiossev Жоро, имаш ли на авторката някакъв адрес, е майл?
Управление
George Angelov Да, ето - ivavgeorgieva@gmail.com . Може и през Фейсбук - Iva Georgieva . Но тя самата ще види и предполагам, че утре ще отговори
Управление
Iva Georgieva Здравейте! Можете да ми пишете на мейла по-горе.
Управление
Копирано от Фейсбук- групата Философията и звездите

Nikolai Uzunov сподели връзка.
Споделям го тук, Георги!  Фрайбург държи на културните си традиции и няма да местят Хер Хусерл. Догодина съм си обещал да посетя града за повече време и да остана малко в Архива на Хусерл към университета. Още им се възхищавам как държат на културните си традици (макар на практика Хусерл да е роден в Чехия, както знаеш).
Stadt und Universität werden sich künftig die Kosten teilen.
BADISCHE-ZEITUNG.DE
Коментари
George Angelov Да, хората имат памет. И уважават своите големи учени и интелектуалци. Представям си, ако ставаше въпрос за кметството на София. Щяха да мигат на парцали. И да питат защо някой се заел пак да ги тормози. Не бих казал, че и акадамичните институции стигат по-далеч в това отношение (университети, БАН). Напр. дали в Техническия у-тет има поне плоча, която да напомня на студентите за Джон Атанасов?! Или пък дали в СУ има плоча, която да напомня за неговия бивш ректор - проф. Николай Генчев?! Тук не става въпрос също само за научните постижения на подобни хора. А и за влиянието, което те упражняват върху обществото. У нас подобна памет изобщо няма. Да не говорим пък как стоят нещата в публичното пространство (т. е. извън чисто академичните среди). Сърбите напр. още преди 10 години дадоха на летището в Белград името "Никола Тесла". А пък нашето си е "Враждебна" - класика. По-долу качвам едно видео с интервю на проф. Генчев. В което той говори за значимостта на гражданската позиция на интелектуалците за обществото (на 2-рата минута)
Управление
Копирано от Фейсбук- групата Философията и звездите

Nikolai Uzunov е в/ъв Speyer, Germany.
Тази година, случайно или не, съм някак все по следите на Едит Щайн. Ето и днес, покрай коледния базар, който посетих с приятели, се натъкнах на града, в който тя живее и преподава, след което заминава за Холандия, връща се отново в Шпайер и за съжаление няколко дни по-късно е изпратена в Аушвиц. 
За съжаление беше неделя и нямаше как да разгледам още от нещата, но ще се върна скоро (и при по-хубаво време). Правя си и самореклама, където съм написал кратък текст + други глупости от последната година. Скоро искам да споделя там и впечатленията си от своя престой във Фрайбург, където се озовах на Лорето щрасе 40 - домът на Едмунд Хусерл. 
https://uzzunov.blogspot.de/
Коментари
George Angelov Чудесно е, че го споделяш, Николай! Ти си на точното място - там, където се е правела голямата философия преди 100 години. Може би си струва днес да се замислим над това, че тогава не е имало проектно финансиране, онлайн библиотеки, лъскави аудитории. Но е имало огромен стремеж към създаването на наука, изкуство, философия. И спокойно, това не е самореклама - пари не искаш  . Само да допълня, че в блога на Николай (който сега разгледах) има много интригуващи текстове за Хусерл/ Хайдегер, Фуко и т. н. Ще прочета по-внимателно и скоро ще се възползвам от възможността да коментирам. А също така и материала за испанските художници. Ел Греко, разбира се, е нещо специално. Към тримата големи, които ти си отбелязал, естествено принадлежи и Диего Веласкес (за него ти пишеш в началото). Макар че той наистина няма как да влезе в графата "забравени и преоткрити". В качеството си на любим художник на краля на Испания  . Имах възможността да гледам голяма негова изложба в Националната галерия на Шотландия (Единбург) - преди доста време. И още помня невероятните детайли.
Управление
Nikolai Uzunov Много различна е философията, когато се преживява, Георги! Първата среща с гроба на Хегел, посещение на къщата на Едит Щайн, а скоро и към Мескирх - родния град на Хайдегер. Тази година минах през Белгия, но ще стигна и до архива на Хусерл. Да, това са лични истории от подобни срещи, но ... надявам се не скучни за останалите. 
Управление